От няколко дена сеньор Джовани Бочели и сеньорита Марчела летуваха на морето. Бяха си наели малка, уютна виличка, кацнала на скалите , високо над синьо-зелените води . Гъста борова горичка обгръщаше и криеше в ласки това тяхно гнездо на любовта. Единствено сребристите чайки бяха виждали преплетените, голи и потни тела на сеньора и сеньоритата. Откакто се нанесоха в къщата, всеки следобед морските вълни се надвикваха с ранните песни на Лепа Брена.
Сеньор Бочели лежеше на плетения бамбуков диван по шарени шорти с чаша мастика в ръка. Гола върху него, Марчела целуваше и галеше шкембенцето му, опитваше да събуди огромния див звяр под шарените шорти.
Бавно звярът започна да повдига глава...
- Марчелке, искаш ли да си направим този път една малка перверзийка? - Джовани гаврътна мастиката си и отмести сеньоритата от себе си.
- Искам скъпи! - девойката скочи пъргава като маймунка и припна към огромната спалня с високите френски прозорци. Малко по-късно тя се върна, понесла касетофон „Hitachi“ ...