Достолепна жена беше Стратоника. Висока беше като църковна камбанария и така кашварита, с едни дълги стройни крака, с едни едри бели гърди. ОбрАзете ù -изцъклени като берковски бърдуци - гладки и лъскави, устата ù - сочна и алена. От големите ù, коколати като на белотинска биволица очи фърчаха искри, а на плитката си можеше да обеси цело село без да я откине. Голема жена беше Стратоника, да.
И мома като беше, и невеста като беше, и като овдовя – пак си беше достолепна. Като пойдеше от них си на връх село, от другия му връх чак се виждаше. То нали селото ни такова едно в дол се заселило, та единият му край проточен нагоре по баира, другият му край се изплезил като език горе на бърдото - аха да се спусне в равнината към града, ма не му стигат неколко къщи само. Една улица главна има и тя само с един завой, а на него заман си седеше Цецо Циганино и следеше кво става и от тая страна село и от оная страна село, докато клепе мотиките на ората, ралата и палешниците им.
А най следеше Стратоник ...