1.
Светът гореше дълги години в огъня на войната. Всички ресурси на обгорената планета бяха изчерпани и изляти в дула, танкове и ракети. Населението - съвсем изтребено, а някогашната плодородна почва - превърната в напукана и пресъхнала пустош. Накрая в нестихващата стихия на войната бяха останали само двама – Градът и Човекът. Те заличиха и последните остатъци от живота в боевете помежду си и не спираха да се дебнат и нападат с каквото могат по линията на образувания фронт, някъде на края на света.
Въздухът беше онемял, нямаше ги птиците, в небето днес се носеха стражите на Градът. Нямаше ги и стотиците твари, сега по пясъците пълзяха бойните хрътки на Човека. Моретата отдавна бяха мъртви, а пустинята поглъщаше планетата, прегоряла с вкуса на безжизнеността си.
2.
Той беше голям и силен, много по-голям и по-силен от своите предци, някогашните слабовати прачовеци. Високо малко над три метра и тежащо малко над двеста килограма, тялото му бе съставено от стоманени мускули, подсилвани от ...