Обичам да се разхождам привечер, когато слънцето залязва и небето тъмнее и се покрива в розово, а облаците изглеждат сиви. Понякога излизам за малка разнодка преди да вечерям, за да се поразтъпча. В неделя тротоарите са пусти и трафикът от коли по улиците е намалял. Онзи ден пак излязох на разходка. Допуши ми се. Не можех да си купя цигара, но ми се пушеше, така че си купих пакет. Запалих и седнах на една пейка на площада в центъра на града. Ззагледах се в хората, които минаваха край мен, които, както казах не бяха много дори и тук - в центъра. Малко по-надолу от мен бе седнал един чичо към петдесетте, който тунираше китарата си. Беше идеалична картина - небето розово и сиво, площадът, обгърнат в наставащия мрак и музиканта, който се подготвяше да свири, като че само за мен.
По едно време той остави китарата, стана и се приближи до мен.
- Може ли да си купя една цигара? - попита той и извади шепа смачкани банкноти от джоба си.
- Не е необходимо. Заповядай - рекох аз и му подадох две ци ...