ПЕСЕНТА НА ЛЕБЕДА

                                                                  Глава осма

     С настъпването на есента, дните  бяха станали много къси и и температурите спаднаха чувствително. Явно канадската зима вече чукаше на вратите. Вярно, имаше “индиянското” лято, но не винаги то си оправдаваше името. Така беше и тази година. Есента се оказа съвсем кратка и зимата нахлу в града с много сняг и студ. Снегорините работеха денонощно, чистеха уличните платна и трупаха снега около паркираните коли. В такива моменти, собствениците на гаражи бяха щастливи избраници на съдбата, защото си спестяваха часове ринене на сняг и много физически усилия, които бяха непосилни за по-възрастните и често, те чакаха пролетта за да ползват отново колите си.

В това отношение Еди беше превилигирован. Имаше място в топъл гараж и не беше необходимо с часове да рине сняг за да ползва колата си.

Бяха изминали 2 седмици от колективната вечеря и днес Еди беше поканен на заседание на Комитета. Беше го поканила лично г-жа Алин, която в Общинската дирекция отговаряше за техния блок.

Заседнието беше насрочено за 16 часа. Явно представителката на Общината нямаше намерение да работи извън работното си време.

В 16 часа на този петъчен ден, в залата бяха всички членове на Комитета и г-жа Алин. Председателката обяви дневният ред. Имаше само две точки. План за подготовка на коледното тържество и точка “разни”.

По традиция на Коледната вечеря щеше да има печена пуйка със сос от червени боровинки и някаква пита пълнена с три вида месо- свинско, телешко и говеждо. За Еди това ястие беше абсолютно непознато, и въобще той направи предложение  само за Коледната украса.  Всички с радост приеха той да отговаря за украсата, щеше да  му помагат трите френскоговорящи дами.

Заседанието протече спокойно и беше към края си, когато Еди се сети за вечерята на която беше присъствал. Поиска думата и зададе въпрос. “Какъв е финансовият резултат от вечерята? Колко пари са събрани, колко похарчени, има ли остатък и…. какво е направено с останалите храни?

Еди зададе въпроса тихо, спокойно, без никакви задни мисли. Като човек  с голям опит в обществената работа, винаги беше проявявал интерес към резултатите от такива мероприятия. Очакваше, че г-жа Жанет ще направи кратък отчет и всички ще се приберат по апартаментите си.

Но……, въпросът се оказа бомба с голяма разрушителна сила. Председателката  категорично заяви, че не е длъжна да дава такъв отчет. Тя и касиера отговаряли за средствата и нямало защо да се отчитат пред всички. Еди не вярваше на ушите си, но трите кебекарки на висок глас заявиха, че изискват от председателката пълен отчет. Г-жа Алин ги подкрепи. Най-агресивна беше Никол, която е била председател на Комитета в продължение на много години и имаше голям опит в работата на Комитета. Даниел беше категорична, че председателката трябва да даде пълен отчет. Мишлин, счетоводителка в пенсия, каза, че е нормално Комитета да знае за финасовия резултат от вечерята. Даниел, заяви, че ако председателката откаже да даде отчет, тя ще си подаде оставката като член на Комитета. Разговорът се изостри до такава степен, че Еди съжали за поставения въпрос, но бомбата беше хвърлена. Не можеше да направи крачка назад. Трите френскоговорящи дами поискаха намесата на представителката на Общината.  Г-жа Алин потвърди, това което беше казала преди това. Отчета пред Комитета беше задължителен. Всички гледаха към Еди и южно американеца, който мълчеше. Спорът се водеше на френски и горкият човек не разбираше за какво е тази кавга. Г-жа Алин му обясни на английски и той се съгласи с мнението на всички. Само черният касиер и председателката категорично мълчаха. Ако петима от членовете на Комитета си подадеха оставките, то Комитетът преставаше да съществува. Минимум тричленен Комитет можеше да продължи работата. Всички погледи бяха насочени към Еди и Армандо.

Еди беше крайно притеснен, че беше станал причина за разразилата се буря, но същевремено нещо му подсказваше, че неговият въпрос беше детонаторът, очакван за да се справят с г-жа Жанет, която като англоговоряща не се ползваше от много обич. Принципен, както винаги, Еди се присъедини към трите дами готови да си дадат оставката. Горкият Армандо се оказа в небрано лозе, не знаеше каква позиция да заеме. В края на краищата г-жа Алин го убеди, че поведението на председателката не отговаря на правилата, и Армандо , макар и с половин уста, заяви, че и той си дава оставката. И така Комитетът на живущите в жилищен блок “Изабелла” бе разпуснат.  След време, щеше да се проведе Общо събрание за избор на нов Комитет. Подготовката на Коледните и Новогодишни празници бяха в опасност. Но за това щеше да има грижата представителката на Общинската служба-г-жа Алин.

Изненадите не свършваха до тук. В началото на ноември, една вечер към 8 часа, някой почука на вратата на апартамен 412. Еди седнал пред компютъра се беше унесъл в един френски филм от 60-те години, и при почукването се стресна. Кой можеше да го търси в този късен час?  Стана, отвори вратата и онемя. Пред него стоеше с куфар в ръка, Ели, съпругата му, с която се беше разделил още преди 2 години, и от тогава нямаше нито връзка, нито новини от нея. Тя беше напълно излезла от живота му. Вярно, нямаха развод, но съгласно канадските закони имаха статут на “разделени”, и ето, че сега бившата му съпруга стоеше пред вратата на апартамента му с куфар в ръка. Явно не идваше на гости.

В резултат на силното чукане, вратите на апартамента отсреща и на съседния, се бяха леко открехнали  и комшиите с любопитство надничаха през пролуките на вратите си. Разбрал ситуацията, въпреки крайната изненада и нежеланието, Еди й каза да влезе. Беше студен като айсберг и мълчеше. За разлика от него, Ели влезе, постави куфара си до дивана в хола, съблече палтото, ботушите и плетената скиорска шапка и седна на дивана, без да чака покана. Явно знаеше предварително, че няма да получи такава. Държеше се сякаш, след дълго отсъствие се завъщаше при любимия съпруг. Студеният прием на Еди, нито я смущаваше, нито я изненадваше.

Ели беше учила в три ВУЗ-а, но не беше завършила нито един. Две години след абитуриентския й бал, записа строително инжинерство в София. Но математиката се оказа непреодолимо препятствие и се наложи да смени специалноста. Записа френски език в Търновския университет. Волтер, Дидро и Балзак се оказаха много скучни, за търсещата приключения млада дама. И вместо с университетска диплома, се сдоби със Свидетелство за Граждански брак. Роди сина си, изпрати го на майка си в Кърджали и стана управителка на малък ресторант. На шестия месец, ревизията показа голями липси и я уволниха. Оправда се с непознаване на икономическите механизми и записа задочно Икономическия в Свищов.

След развода се върна при майка си и сина си в Кърджали и се кротна. Весела по характер, обичаща танците и купоните, беше добре приета във всички компании. Имаше приятна фигура и дълги черни коси, към  които мъжете не бяха безразлични. Сред обожателите й имаше един млад турчин, собственик на ресторант, който я взе за съдружник и любовница. Идилията  продължи две години, през които Ели, сериозно оправи благосъстоянието си. Но изглежда доста прекали и един хубав ден не можа да отключи вратата на ресторанта. Бравата беше сменена! Годината беше 1990-та и мнозина бързаха да  продадат “червената си Лада, за билет и виза”. Така, Чехославашките авио линии я доведоха до Канада. След три години, вече канадска гражданка, отиде и доведе и сина си.

Бързо се ориентира в обстановката и с два комерсиални брака, увеличи доларовата  си наличност с 20 хиляди. Благодарение на нейната “добрина” двама българи получиха статут на емигранти в Канада.

Когато срещна Еди, Ели реши, че  най-после е намерила мястото си в Райската градина. Беше влюбена в този красив, талантлив и представителен мъж. Но… шило в торба седи ли? Ели обичаше парите и “семейната” каса, често започна да се оказва празна. Еди не обичаше да се занимава с пари и даваше на съпругата си заработеното. Беше й гласувал пълно доверие. Ели беше тази която разполагаше със семейния бюджет и “дефицита” растеше с всеки изминал ден. Колата на Еди имаше нужда от сериозен ремонт, все пак беше на 11 години. Бяха нужни около 1200 долара, но се оказа, че в семейната каса, няма и половината от необходимата сума. Еди беше потресен. Сумите които беше внасял в тази каса,  надхвърляха десетократно необходимата сума. Но Ели заяви, че той “не е в час”, че не се интересува, как тя се оправя с безпаричието, какви усилия й костват да има на масата закуска, обяд и вечеря. Какви са сметките за тока и наема, и развихри такъв скандал, сякаш Еди беше хранениче на жена  си. И той я напусна.

И сега Ели седеше на дивана и нямаше никакво намерение да напусне жилището. Еди се намери в чудо. Знаейки невъздържания характер на Ели, той искаше на всяка цена да избегне скандала. Мълчаливо зае мястото си пред компютъра и продължи да се занимава с него, напълно игнорирайки присъствието на Ели.

След няколко дни, Еди беше принуден да отиде до ИКЕА и купи единично легло с хубав матрак и го монтира до компютъра. Неговото легло в спалнята бе заела Ели още с идването си. Дивана, на който спеше,  беше къс и не отговаряше на неговия ръст.

Вече повече от месец живееха тихо кротко. Общуваха само задължителния минимум. Еди се надяваше, че Ели ще разбере, че е нежелана в неговия дом и ще си тръгне. Но както казват “надежда всяка оставете”, Ели нямаше никакво намерение да го напусне. Въпреки студа и снега, ходеше да пазарува, готвеше, чистеше, без да обръща внимание на неговата студенина. Не се обиждаше, че Еди не я забелязва. Ели беше добра домакиня, пренареди някои неща в апартамента, който придоби по-уютен и по-приветлив вид. Еди се питаше дали това е “затишие пред буря” или наистина Ели  се беше променила и искаше да живеят заедно? Загатката беше голяма.

На 15 декември от 17 часа,  щеше да се състои общо събрание на живущите. Съобщи му го Даниел, пълната квебекарка, която също се оказа художничка. Помоли Еди да напише съобщение за събранието на компютъра, на френски и английски и ги закачи на таблото в фоайето на партера. Даже не го попита дали има възможност да го направи. Беше по-скоро  учтива заповед, отколкото молба.

В залата имаше около 30 човека. Представители на всички раси и континенти бяха заели местата си. Когато Еди влезе в залата беше посрещнат с усмивка от познати и непознати, на първият ред седеше представителката на Общината, г-жа Алин тихо разговаряща с трите дами от бившия комитет.

Събранието щеше ра ръководи Никол. Едната от трите дами от стария Комитет. Дневния ред беше кратък. Една единствена точка-избор на нов Комитет. Г-жа Алин обясни, че поради оставка на членове на бившия Комитет, са останали само двама и затова съгласно регламента, трябва да се проведат избори за нов Комитет. След това пояснение,  г-жа Никол даде думата на Даниел, за да направи предложение за председател  на Комитета и шестима членове. Подложиха на гласуване предложението за числеността на Комитета. Всички бяха съгласни. Предложения комитет беше “бомба” за всички, и на първо място за Еди. Предлагаха го за Председател на новия Комитет. От стария Комитет бяха предложени трите френскоговорящи дами-Мишлин, Даниел и Никол, една друга дама на име Марияна, която се оказа полякиня, г-н Бернар- кебекуа предложен за секретар и още една представителка на френска Канада г-жа Жизел. С една дума петима от членовете бяха местни френскоговорящи,  една полякиня и Еди за председател. Еди се опита да си направи отвод, обяснявайки, че е нов и не е запознат с правилата и традициите, но  му запушиха устата с  бурни ръкопляскания. Предложеният Комитет беше избран с пълно единодушие. Бившата председателка, г-жа Жанет не беше пожелала да удостои събранието с присъствието си, нито пък черния й касиер.

Започваше нова ера в живота на бедното софийско сираче, ученик на великия Владимир Димитров-Майстора. Но какво криеше съдбата в дълбоката си пазва знаеше само Тя.