Неда се въртеше по двора - пееше си и не изпускаше от очи малката си сестричка Елена. Хитрушата все гледаше да се шмугне в лехите с доматите, но Неда отгатваше пакостливите й намерения. Девойката умееше да се грижи за нея и вече вършеше повечето домакински работи досущ като майка си. Скоро щеше да стане на четиринайсет и през последната година се бе издължила, та току надничаше над оградата да зърне батко си. Даньо го бяха изпратили за минерална вода до банята, само на две преки от тях. Когато излизаше, майка им му заръча да се върне бързо, защото вън било опасно.
Няколко часа по-рано си бе дошъл татко ù, тревожен и беше наредил жените да си стоят вкъщи. Из града, обясни той, имало размирици, дрънкали оръжия. Пред Главната квартира на армията било пълно с войници, пристигнали направо от фронта. Били изморени, окъсани, гладни, но стискали юмруци, размахвали пушките, говорели за бунт, за сваляне на царя и на правителството. Някои от войниците обикаляли из улиците.
- Ще видим какво ще ста ...