Изминаха пет години, откакто те загубихме, но болката и празнотата, които остави, са все така живи и остри, сякаш беше вчера. Няма ден, в който да не мисля за теб и да не усещам тежестта на отсъствието ти. Всяка сутрин, когато се събуждам, ми липсва твоето "добро утро". Всяка вечер, когато заспивам, ми липсва твоето "лека нощ".
Трудно е да живея без теб, татко. Твоята усмивка, твоята подкрепа и безусловна любов ми липсват повече от всичко на този свят. Спомням си как ме учеше да карам колело, как държеше ръката ми при първите ми стъпки и как винаги намираше правилните думи, когато имах нужда от съвет. Ти беше моята опора, моят герой, човекът, на когото винаги можех да разчитам.
Трудно е да опиша с думи колко много ми липсваш. Светът е по-сив и празен без теб. Понякога се улавям, че говоря с теб в мислите си, че търся утеха в спомените ни, които са ми останали. Но тези спомени са нож с две остриета – те ме утешават и едновременно с това ме карат да усещам още по-силно липсата ти.
Татко, ...