Петнадесет минути почивка

Когато отвори очи, първото, което забеляза, беше оцветената в интензивночервено лента на сензитъра. След като от около един хронологичен месец всяка сутрин за кратко му примигваше в червено, а той не предприе никакви мерки, очакваше се, че накрая всичко ще свърши с императив.

И ако до вчера можеше да му се размине с доброволно посещение за извънредна диагностика, то сега вече „електронната бавачка” беше взела нещата в свои ръце и единствения изход, който му оставаше, беше записан като важно съобщение на лентата на сензитъра:

„ В срок до 24 хронологични часа трябва да бъде осъществено посещение при лекар специалист.

Утре, в 10ч. хронологично време имате записан час за диагностичен преглед при д-р ММ. Подадена е заявка за транспортна капсула със същата дестинация. Бъдете точен”

Пустата му електронна бавачка. Щом дори не му говори вече, а премина в писмена форма на контакт, значи положението наистина е сериозно.

  Измери с поглед пространството в капсулата, докато се разкършваше, взе си душ, избра си с бутон от кухненското табло сандвич за закуска и докато предъвкваше, се замисли какво ли в поведението му е изплашило толкова сензитъра...

Разгледа внимателно записите на личните си данни за последния месец. Показателите – пулс, кръвно налягане, телесно тегло, телесна температура,  режим на хранене, сън и професионална ангажираност, процентно одобрение – всичко беше в референтни граници. Само в зоната на емоционалните показатели имаше отклонения.

Сънуваше недопустимо често. И незрелите индивиди знаят, че това е излишен разход на енергия. Все пак да сънуваш от време на време и то в черно бялата гама не е толкова страшно. Но той сънуваше в цветове. А това не беше добър знак...

В капсулованото общество на 30-ти хронологичен век имаше строги и непроменими правила, чиито основи датираха още от времето, когато   проф. Алиенатус – създал това общество.

От ранния си образователен  период и от часовете по история на предкапсулните цивилизации беше запомнил, че някога индивидите са живели на планетата Земя на големи групи в наземно закрепени  масивни жилища. За транспорт са използвали енергоемки машини, захранвани с различен тип  енергия и осъществяващи различна скорост. Новите индивиди се получавали чрез биологично чифтосване на два индивида от различен пол, женският индивид износвал зародиша до края на морфологичната  фаза, а след раждането двамата създатели отглеждали заедно новия индивид до периода на ефективната му  зрелост... Индивидите осъществявали различни директни форми на контакт и губели много време и енергия в различни емоционални състояния и сложни взаимоотношения...

На планетата имало и доста немислещи примитивни форми като животни, дървета и растения, които човешките същества използвали за храна, за разнообразяване на интериора, или за да им служат...

После дошъл периодът на Седемте войнù, след които планетата се превърнала в неподходящо място за живеене... Освен че въздухът и водата били отровени, но плъзнали  нови модификации на болестотворни вируси, които покосили милиарди човешки индивиди...

  Благодарение далновидността на проф. Феликс Алиенатус било разработено експериментално капсулно селище, закрепено като грозд в рамките на мощно магнитно поле, с помощта на което била създадена изкуствена гравитация.

Малцината оцелели от планетата заживели в капсулното поселище...

Основен и задължителен елемент на всяка капсула, независимо за какво е предназначена, е сензитърът. Високотехнологичен компютърен вариант, чиято функция е да контролира  и поддържа условията за живот в капсулата, да зарежда вода, въздух, хранителни продукти, да наблюдава жизнените показатели на обитателя си, да създава условия за професионалните му ангажименти, да осъществява контакт с транспортни и информационни капсули, да поддържа връзка с общата сензитърна мрежа както и с Главния координационен център. Визуализира се като зелена лента широка около петдесет сантиметра, разположена в горната част на стените на капсулата и служеща като екран за информация и съобщения.

Първите капсуловани поселници се опитали да контактуват директно, но се получили редица психоемоционални разтройства с агресивни натрупвания, което довело до повишен риск от унищожение на поселището... Поради това, а също и поради риск от пренасяне на инфекции, директните контакти между индивидите били забранени...

Нови индивиди в капсулованото общество се получават или чрез ин витро оплождане и инкубация на зародишните клетки за определеното време за морфологично развитие, или чрез клониране, което е доста предпочитано напоследък...

Всички незрели индивиди в ранното си развитие пребивават на територията на голяма колективна капсула, разбира се отделени едни от други с прегради... Поетапно те преминават през няколко образователни периода:  ранно-образователен, интелектуално-изграждащ, степенно-теоретичен и степенно-практичен, като през последния се оформя окончателното им професионално профилиране...

Неговата специалност беше проектиране  и изработка на транспортни капсули.Отскоро беше получил разрешение за степенно-теоретично проучване в сферата на изработка на свръхскоростни транспортни капсули... Транспортните капсули от този тип бяха сравнително нови и по-скоро със спортно-екстремно предназначение, отколкото за масово придвижване, но бяха нещо като опит за алтернатива срещу все по-масово използвания телепортивен транспорт, чиято мрежа от станции постепенно запълваше пространствата на  междукапсулните зони...

Благодарение на разрешението да ползва теоретични знания по изработка на свръхскоростни капсули, и получения код за достъп до виртуалната библиотека, успя да открие и проникне и в забранените за посещение сектори, в които се съхранява информация за живота на предкапсулните цивилизации.

Проблемът му беше, че електронната бавачка следеше и регистрираше всяко негово действие и насън, и наяве и можеше да го издаде, че нарушава правилата...

След като понаблюдава известно време периодите на активност в регистрацията спрямо собствения му денонощен цикъл, забеляза, че на всеки десет хронологични дни има около двучасов интервал, обикновено в периода след като е заспал, в който сензитърът сякаш също спи и не отчита дори резки промени на жизнената дейност на обитателя си. Порови се в информационните източници и разбра, че на всеки десет дни сензитрите от жилищен тип подлежат на енергетично зареждане и проверка на програмните им схеми...

После се научи да синхронизира дишане и сърдечна дейност в будно състояние, с което успешно внушаваше на електронната си бавачка, че спи дълбоко, а след като тя отпуснеше хватката си, се гмурваше в огромното информационно поле от разрешени и забранени знания. Едно от първите неща, които го заинтригуваха  покрай древните транспортни средства беше вятърът... Като източник на енергия и повече като вид докосване. Беше описано странно и хубаво, но му беше трудно да си го представи...

Другото, което го смути и очарова, беше откритието, че чифтосването между разнополовите индивиди в древността не е било само в името да се създаде ново същество, а е било предшествано от цяла гама емоционални състояния, докосване на ръце, устни, тела, което за предкапсулните  е било от голяма важност и е било отразено  в картини, мелодични записи и хартиени архиватори, наричани книги... Малка част от тези отразени емоции се оказаха съхранени в електронен вид в „Забранената зона” от виртуалната библиотека, но за него не беше проблем да се промъква там всеки път през различен код и после да прикрива следите си... Накрая отново синхронизираше дишане и сърдечна дейност и сензитърът не откриваше следите от забежките му...

Всички тези нови за него знания го очароваха и му доставяха неописуемо удоволствие каквото, нито храненето, нито спортуването, нито високия процент на професионална оценка някога са му давали...

Единственото, което не беше предвидил беше, че новите удоволствия ще си намерят поле за изява в сънищата му и ще ги оцветят... А пък сензитърът веднага ще вдигне тревога, опасявайки се, че неговият подопечен е прихванал опасния вирус „Вампир”, за който доста често предупреждаваха напоследък медицинските специалисти...

Вирусът „Вампир” беше нещо като кълбо от отрицателна енергия, която можеше да пробие защитата на всяка капсула, да причини трайно увреждане на сензитъра ù и естествено на капсулния обитател...

Явно в неговия случай не се касаеше за такъв вирус защото капсулата му беше непокътната, а пък електронната му бавачка си беше с доста висока активност...

Нямаше как трябваше да се подчини и да отиде при въпросния (или въпросната) ММ .

В областта на медицината специализираха предимно индивиди от женски пол...

Утрото настъпи хронологично точно. А точно в 9.45 хронологично време се получи сигнал, че  транспортна капсула модел ST123 се е свързала с жилищната му капсула. Зарадва се, защото ST123 бяха негов модел... Все едно срещна стар приятел. (Отново еретична мисъл от сънищата му). Трябваше да внимава много, защото повечето лекари умееха да четат мисли и като нищо щеше да се издаде сам, без да се усети...

Пътуването свърши хронологично бързо... В капсулованото общество всяко понятие, свързано с време, беше обвързано с термина хронологично. В резултат на някакво преизчисляване на старите планетни мерки за време, както някога беше учил...

ST123 го уведоми, че е пристигнал по местоназначение и му пожела лек ден, докато отваряше свързващия отсек към чакалнята на медицинската капсула. Този тип капсули обикновено бяха разделени на две: външна част – чакалня и вътрешна - кабинет за прегледи. Затвори очи и зачака да забележат, че е доставен...

Не чака дълго. Синята преграда се отвори и един приятен, галещ слуха глас го покани да влезе навътре и да седне на диагностичния стол. Този тип столове са оборудвани с едни от най-съвременните сензитри, и позволяват докато седиш и си говориш с лекаря, да направят всички необходими изследвания и да ги подадат в готов вид на малкото екранче пред него...

ММ се оказа индивид от женски пол, с червена дълга коса и наситеносини очи... Сребристата лента с червена точка по средата опасваше челото ù и обозначаваше медицински специалист с високо ниво на процентно одобрение. ”Какво ли означава ММ? Заприлича му на Мария-Магдалена от една картина. Блудницата... Дали всички със сини очи са блудници?” Не само че не знаеше какво означава тази дума, ами се ядоса на себе си, че отново допуска еретични мисли в съзнанието си... Ако тая чете мисли – спукана му е капсулата...

„Тая” го гледаше с нарастваш интерес и все пак не забрави да спусне предпазния прозрачен щит пред себе си...

„Като че ли това нещо ще я предпази от вампири” – усмихна се вътрешно.

-         И да не ме предпази, важното е да им отвлече вниманието – чу отново същия приятен мелодичен глас

„Ужас, наистина чете мисли. Дали е човек или просто сензитър, маскиран като такъв?”

-         Спокойно, човек съм и обикновено не хапя – отново се усмихна червенокосата – Задачата ми с теб ще бъде доста трудна, но се оказва интересна от медицинска гледна точка...

„Има си хас да е от някаква друга гледна точка”

- Разбира се, че има и други гледни точки, но моята задача е от медицинска гледна точка  да ти поставя диагноза и препоръчам лечение – ММ отметна косите си назад  и той усети, че този жест му действа някак успокояващо...

- От прегледа на персоналните ти данни, които ми изпрати твоят сензитър, както и от даните на моментния сензотест – ти си в отлично физическо състояние, такива са данните на жилищната ти капсула и сензитъра ù. Следователно не се касае за вампирен вирус.

Твоят проблем в най-общ план е емоционална интрасомнична хиперхроматична дисхармония. Сънуваш прекалено често за здрав индивид, спиш малко, а сънищата ти са оцветени...

Порових се в информационните медицински бюлетини по този въпрос и в чисто теоретичен план има две основни мнения: Едното смята, че цветните сънища са безобиден атавистичен навик, а според другото са проява на вирусна инфекция, атакуваща биологичните индивиди с отслабен и нестабилен емоционален статус...

Но аз, за да те лекувам, трябва да разбера какво е довело до оцветяване на сънищата ти...

Усещам, че ти доста активно се съпротивляваш и не ми позволяваш да проникна в дълбочината на мислите ти... Съществуват два начина да го преодолеем:

Първият е да ми се довериш и да ми разкажеш всичко, което те смущава.

Вторият – да ти инжектирам стимулант чрез диагностичния резервоар в стола, на който седиш, и причинявайки ти регресивна хипноза, само да те слушам и записвам...

Какво да изберем ? Ако се придържам към първия метод, ще са ми необходими няколко посещения, докато успея да спечеля доверието ти. А аз съм длъжна да поставя диагноза по най-бързия начин, иначе ще спадне процентът ми на одобрение и ще сляза в по-ниска медицинска категория, което не бих желала да ми се случи.

Затова избирам  метода на регресивна хипноза, чрез който бързо и безболезнено ще мога да науча всичко, което ме интересува и също така бързо да ти бъда от полза...

Знаеше, че няма избор... ММ щеше да научи всичко... Беше осъден...

А нали осъденият има право на последна дума „Пак пропуска еретични мисли”

А всичко започна с мечтата му да изработи свръхскоростна капсула, в която да съчетае висока скорост с максимален комфорт и специално завихряне на вътрешния въздух, който да имитира вятър... Почти истински вятър, какъвто някога е докосвал лицата на древните - топъл и южен, влажен и прохладен, или ледено студен и почти бурен... Съсредоточи цялата си мисловна енергия към представата за онова, което искаше, но уви, нямаше да има възможността да изработи – неговата мечтана и неосъществена Вятърна свръхскоростна ВССК-1000. Усети, че се унася и заспива...

Когато отвори очи, сигурно след почти цял хронологичен час видя, че ММ го разглежда с възхитен поглед...

- Сега мога да ти кажа каква е твоята диагноза. Имаш високостепенна натраплива  творческа активност, породена от неистово желание да изработиш една невероятна свръхскоростна капсула, в която да съчетаеш висока скорост с архивното понятие вятър... Тази активност отнема от дневната ти пълноценност и я прехвърля в зоната на сънищата, което ги прави енергоразходни и цветни...

Смятам, че лечението ти е в твоите ръце и когато завършиш своето творение, ще се успокоиш и сънищата ти ще се  изчистят от цветове.

В доклада за прегледа ти ще дам препоръки да бъде ускорено издаването на разрешение за степенно-практическата част на проекта на твоята ВССК - 1000...

Тръгна си невероятно щастлив и леко замаян... Не можеше да повярва, че беше успял да заблуди телепат от висока класа. Гордееше се със себе си...

В следващите три хронологични месеца даде всичко от себе си в ескперименталния отсек на зоната за конструиране на свръхскоростни транспортни капсули... Проектът му придоби материален израз... Оставаше само да премине практическото изпитание...

А ММ  четеше записките по случая Х отново и отново, проследяваше регистрираната активност на жилищната си капсула  и в хронологично късните нощни часове си говореше  мислено: ”Така, сега първо вдишвам, задържам, намирам синхронния център между дихателна честота и сърдечна дейност, запазвам един буден център и издишвам...”

Денят на изпитанието... Х се любуваше на блестящата ВССК-1000, притихнала на пистата на изпитателния отсек, готова да литне като метеор... Х за пореден път прие от сензитъра всички инструкции за допустимост и безопасност. Потърка потни длани в сребристия неопренов костюм и пристъпи вътре. Седна на пилотското кресло, впери поглед в екрана на капсулния сензитър, погали първия ред бутони и натисна с пръстите си крайния с надпис „Старт”.

Капсулата полетя, скоростта растеше, растеше, растеше...

Натисна бутона за Вятър и усети завихрянето, като милувка... Стори му се, че ако скоростта се увеличи още малко, вятърът също ще се усили... Сензитърът отказа да увеличи скоростта като противоречаща на инструкциите... Тогава просто го изключи и премина на ръчно управление... Скоростта растеше... Растеше... Растеше... Вятърът се превърна в завихрен хладен камшик. Скоростта продължаваше да расте.  Знаеше какъв е поетия риск - да напусне завинаги зоната на гравитация и да се окаже никому ненужна прашинка в открития космос... А може би точно това искаше...

Усети тласък... Гравитацията изчезна... Мускулите го заболяха... Ушите запищяха...

Колко ли хронологично време беше изтекло? Изгуби съзнание... Капсулата се въртеше и  спускаше без посока някъде надолу (или настрани) в неизвестността на открития космос...

Удар... Болка... Тишина...

Отвори очи... Всичко го болеше... Капсулата не се движеше. Екраните на сензитъра като избодени очи го гледаха укорително... Дали това, което му се случва, не е отново сън?

Към болката се прибави чувството на глад. Не, не беше сън... Напипа пулта за ръчно управление и натисна бутона за отваряне. Където и да се намираше, наяве или насън, скоро щеше да разбере...

Плисна светлина през отвора на капсулата... С огромно усилие се измъкна и прекрачи...

О, чудеса! Стъпи на твърда земя и върху мека, зелена трева. Отгоре му имаше синьо небе като онова  в картините и филмите. Имаше и слънце - голямо и жълто... Имаше вятър, и дървета - съвсем истински...

Имаше и... едва сега ги забеляза. Бяха около двадесет индивида. Облечени в кожи. С дълги сплетени коси... Мъжки индивиди, женски и по-дребни от тях (сигурно деца) Гледаха го изплашено... Но приближаваха бавно и плахо. После вдигнаха ръце към небето и зашептяха нещо... Един от женските индивиди приближи по-смело от другите, посегна с ръка, докосна ръката му, неопрена на панталона му, косата му...

  Имаше червеникави коси и сини очи... ”Здравей, Мария-Магдалена” – усмихна се Х... Червенокосата  го изгледа с респект и каза нещо, което той не разбра, но  всички останали се хвърлиха по очи на земята пред него... Не разбираше значението на думите ù, но усети, че го провъзгласиха за Бог.

ЮПИТЕР  БАЗА ІІ

НАУЧЕН ИНСТИТУТ ПО БИОГЕНЕТИКА  АНАЛИЗ  И РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ

Професор Грей Томас намести очилата си и почука по ръба на катедрата, като помоли за тишина в залата.

-         Колеги, днешната конференция има две основни точки. По първа точка давам думата на асистент ІІ-ра степен и почетен д-р на биогенетичните науки г-ца Клер Анси да направи отчет за дейността  си по проект „Нулево човешко общество – зараждане, развитие, перспективи и проблеми” По ІІ-ра точка колегата професор д-р Феликс Алиенатус ще направи своя отчет за дейността си по проекта „Високо стартово капсуловано общество – зараждане, развитие, перспективи и проблеми”

И двамата отчитат трети етап от своите проекти, който е решаващ с това, че от това как ще защитят своите проекти, зависи кой от тях ще бъде одобрен за финансиране.

Моля да ги изслушате внимателно, да си водите бележки, а дебатите ще останат като трета точка от дневния ред. Давам думата на д-р Анси.

Клер Анси зае мястото зад катедрата и включи визуализационната система. Огледа внимателно залата с орловия поглед на сивите си очи, пооправи късата си червеникава коса и започна:

-         Уважаеми колеги, ще акцентувам поотделно положителните и отрицателните страни на проекта, за да ви бъде по-лесно да се аргументирате при вземането на решение.

Нулевата човешка цивилизация към момента  на третия етап от проекта се намира на ниво родовообщинен към робовладелчески строй. Моите питомци вече живеят в построени от самите тях жилища от дърво или камък, изработват дрехи от животински кожи и растителни влакна, познават огъня и го използват за приготвяне на храна и отопление на жилищата. Ловуват организирано, като разпределят по равно плячката си. Не изяждат и не убиват пленниците си, а ги използват като работна ръка. Живеят на средно големи групи в разпръснати селища, като мъжете се занимават с лов, разменна търговия, изработване на сечива, оръжия и охраняване на поселищата, а жените отглеждат децата, изработват дрехи и приготвят храна. Помагат си взаимно... Имат силна родова обвързаност... Открито изразяват чувствата си с думи и жестове. Пеят химни, посветени на слънцето... Имат първи прояви на изкуство, като правят рисунки с въглен по стените на жилищата си; украсяват косите и дрехите с кожени изрезки и изгладени костици. Отскоро имат предпоставка за развитие на религия.

Отрицателни черти. – Изоставят ранените при ловуване и война; Воюват при всеки удобен повод. Липсва традиционна моногамност във взаимотношенията между половете, нямат писменост и ясна йерархическа уредба. Не познават силата на лечебните растения. Лекуват се със заклинания и магии. Имат къса продължителност на живота поради болестите и войните. Но се учат бързо, особено от собствените си грешки и ако им бъде даден шанс да се развиват, ще постигнат много...

Клер Анси се поклони, усмихна се и седна на мястото си.

Зад катедрата застана професор Алиенатус. Изгледа с победоносна усмивка залата и започна:

-         Излишно е да напомням, че и при мен, както и при колежката, времето в проектите е хронологично т.е. кратно ускорено, за да имаме възможност за продължително наблюдение.

Във високостартовото общество, поради капсуловането на индивидите и липсата на директни  контакти между тях, няма никаква опасност от болести, включително и инциденти при раждане, тъй като индивидите се получават или чрез ин витро оплождане, или чрез клониране и се износват  в инкубаторна утроба. Женските индивиди са равнопоставени  с мъжките в заетостта и професионалната реализация.

От най-ранна възраст всички се научават да спазват правилата и да не се поддават на емоционални отклонения. Индивидът е освободен от грижи за храна, вода, дрехи, жилище. Всички нужди се задоволяват и контролират от прецизна система от сензитри в мрежа и всеки индивид дава най-доброто от себе си в професионален план. И единственото, към което се стреми, е да получи висок процент на одобрение за труда, който е положил.

За трите етапа на развитие на проекта е регистриран само един инцидент при апробация на свръхскоростна транспортна капсула, при което загубихме един индивид и една капсула. На нивото на своя тридесети хронологичен век капсулованото общество е практически безпроблемно и безсмъртно.

  Професор Алиенатус се усмихна широко, поклони се с театрален жест и отново зае мястото си в залата...

Професор Томас обяви  петнадесет минути почивка...