Белите ù пръстчета танцуваха леко по пианото. Сякаш следваха ритъма на танго, беше страстно. Изведнъж те чуха меките мургави пръсти да подскачат веселко към нея. Обърнаха се радостно и се гушнаха. Беше хубава плетеница, а музиката, която излизаше, беше неравномерна, но единствена. Нейният глас беше звънлив и пълен с шоколадов смях, а неговият – мек, тихичък, сладък като леко горчив мус, допълващ перфектно нейния. Слънцето им се радваше и сякаш пееше с тях, правейки мънички зайчета по изрисуваното махагоново пиано. Бяха насред полето, а пианото беше проснато там раздрънкано, с разноцветни птички, накацали по него. Беше слънчево, бяха двамата.
А тогава една птичка им се изака на главите.