Пилешка история
(приказка за възрастни)
Имаше едно време едно дребно и невинно същество, което се наричаше лястовичка. Така поне й викаше старата бабичка, която най-редовно хвърляше житени зрънца на милите птиченца – задето й пееха така сладко следобед, докато си почиваше. И те, птиченцата, лястовичките, се радваха, когато видеха бабината ръка да носи зрънцата, и се събираха и почваха да чуруликат, а тя им говореше: „На баба птиченцата, елате тук, баба ви носи зрънца!”, а те сякаш разбираха какво им говори и започваха да прииждат. И понеже бабичката беше много болна, едвам ходеше, те вървяха към нея уверени и спокойни, а тя все тъй им се радваше.
Така си минаваха дните. Бабата все тъй ги учеше и те свикнаха да я слушат, а следобед й пееха така чудно, че тя милееше, сгушена на кушетката в малката й стаичка. Но като минават дните, менят се и нравите, всичко се мени. Така се измени всичко наоколо – наидваха камиони, замърси се свежият въздух, ала лястовиците все тъй си виеха гнездата край ...