Неделя следобед. Милето прецени, че е време отново да решава какво да сготви на домочадието. Ех, това пусто готвене... Сутрин, обед, вечер... все едно и също. Направо вече идея си няма с какво да ги изхранва. Толкоз ли им е важно това ядене, ама... Отваря с неуверен вид вратичката на фризера и почва да оглежда. Хм... поизпразнил се е - мисли Милето - а и как няма, като ядат като върколаци. Вижда тарелката в дъното на стелажчето и я вади. Значи, пилешки бутчета, добре, остава да реши с какво - картофки, оризец ли, грахче или фрикасенце. Има време, докато се размразят - ще измисли. И без това я тегли към компютъра - таман е почнала да чете едно пикантно-романтично разказче в онзи, любимия си сайт. Откровения май беше. Добре, че беше приятелката й, да я открехне, иначе тъй щеше проста да си ходи в тоз живот. Ами така де - като е задавала пари по книжарниците - а то имало толкова талантливи хора и в България. Какво ще ми се трени в някакъв Куелю. Куелю ли?... Сега си чете пет пъти по-хубав ...