Седеше на бюрото, а погледа му блуждаеше из стаята. Надигаше за пореден път чашата с уиски, сякаш от нея би дошло вдъхновението му. Пред него стояха лист хартия и молив. Беше записал няколко думи, които бяха неколкократно задраскани.
Затворил се бе в малък килер. Имаше само бюро, стол и малък рафт за книги. Помещението нямаше други източници на светлина освен една настолната лампа. Беше чел в някакво списание, че мрака помага за концентрацията и реши да опита, но уви, това не важеше за него. Няколко часа вече откакто е затворник на този килер, а дори не е довършил първото изречение.
В ума му се въртяха вече създадени образи и той пробваше да ги навърже в история, но нещо му се губеше. Не можеше да почувства героите си, да влезе под тяхната кожа и да заживее с тях. Те всички бяха негов прототип. Не можеше да се измисли интересна история за човек, който прекарва значителна част от времето си затворен сам стая, пишейки.
Запали цигара и отпи от уискито си. Усети как никотина прониква в дро ...