Спомняш ли си времето, когато ти пишех? Ти обичаше всичко в мен.
В съзнанието си непрекъснато чертаеше образа ми и той присъстваше
навсякъде, сякаш беше станал част от теб.
Обичаше да четеш писмата ми, независимо дали думите ми имаха
стойност или не...
Сега, след толкова години - съм си все същата жена, както тогава.
Но ти си различен. Навярно не си ме заобичал така, както аз теб, след
като днес може би си с някоя друга, която е много по-красива и
по-благородна отколкото бих могла да бъда самата аз...
Не знам, какво ще стане утре? Дали ще те видя отново?Но знам едно
и това е, че ако искаш да бъдеш с нея, няма да те спирам.
И какво ако престанеш да пееш за мен... ...