kumbi (Румен)
8 0
May 10, 2007, 1:09 PM

Писмо 

  Prose
948 1 2

Смъртта е винаги тъй близо, а ти си тъй далеч от мен, че аз не мога да ти кажа за мойта люта рана и любов голяма.
Но бих искал аз да виждам твоята усмивка, поне до сетния си ден
и как горещо аз желая да се посветя на теб, единствена любима моя ти на тоз живот. И като цветето щастливо не може да живее без слънцето красиво, така и аз не мога да живея без твойта обич свята, затуй дарявам си душата;
На теб,
Завинаги
До гроб.


© Румен All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??