Главният редактор на вестник "Нова демокрация" влезе в кабинета си, хвърли един поглед на кореспонденцията и приседна върху бюрото. Взе всички писма и, едно по едно, се осведоми за подателите им.
"Нищо спешно" - каза си той наум и седна в креслото си. Набра един телефонен номер и делово се осведоми:
- Как вървят нещата?
- Добре. След ден-два, започват с изплащанията - отвърнаха му бодро оттатък.
- Тъй, тъй - каза повечето на себе си той и взе писмото, намиращо се най-отгоре на купчинката. Съдейки по адреса, то бе изпратено от някой си г-н Априлов, живущ в неголям крайморски град.
"Господин главен редактор - пишеше в него, -
дълго се двоумях дали да Ви пиша, но накрая се реших, тъй като става въпрос за бъдещето на децата ни. Навярно Вие също сте свидетел на това как тъй нужните ни гаражи поголовно се ромонтират и превръщат в барове, закусвални и тем подобни заведения.Не че съм против просперитета на своите съграждани, но тази тенденция е най-малкото безперспективна..."
- Ало, Нели - оба ...