1 min reading
Здравей, приятелю.
Днес отново мислих за теб, когато погледнах колието, което ми подари на последната ни среща... колието, което казва "Обичам те завинаги, защото си такава, каквато си!"... да, само то остана да напомня за нашата любов, преминаваща през огън и вода и все пак невъзможна.
Задавах си въпроси "Защо?... Защо се срещнахме?... Защо бяхме щастливи?... Защо се обичаме още?... Защо съдбата ни разделяше и събираше отново и отново?..." Защо беше всичко това?... - отговор не намерих, но със сълзи започнах да заличавам белезите от любовта, любовта, която ти ми подари...
Колко лесно е да продължим напред, по пътя, който сме избрали. Колко лесно е да се усмихнем и да кажем "Да, обичах те, но вече не", а сърцето да се къса от болка и тъга при тази лъжа...
... само ако можех да върна времето назад, да ти бях казала истината, може би сега аз щях да бъда жената до теб, а може би не... късно е вече и връщане назад няма...
Прости ми, че те излъгах, прости ми, задето те обичах така силно. Вр ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up