Привет, стари приятелю!
Пиша ти аз, Големият диплодок от Шишарковата гора. Отдавна не съм се обаждал и бързам да изредя новините тук.
Няма го старият трицератопс. Умря с почести в устата на велоцирапторите. Просто се забави при преминаването по малката пътека край реката и плати за зазяпването си по облаците. Велоцирапторите го изядоха по правилата, даже оглозгаха костите до бяло. Което е голямо признание при нас – при толкова храна е трудно да дооглозгваш, без да оставяш нищо на дребосъците.
Аз съм тревопасен, но и аз приемам правилата на статуквото. И се надявам някой ден също да бъда с почести оглозган, а не оръфан и забравен.
При нас всичко е както обикновено. Боровете и хвойните са достатъчно, ние също стигаме за нуждите на месоядните колеги. Живеем нормално, спазваме правилата на Дарвиновия закон, разчитаме на краката си.
А, щях да забравя. Наскоро се появиха някакви странни същества. Наричали се млекопитаещи. Та те се мъчат да променят удобния за всички, нормален, природозаконом ...