Да се разберем сега и завинаги. Не те искам повече в живота си - нито теб, нито нещо, свързано с теб. Тръгвам си. Знам къде е вратата, вече няколко пъти съм излизала през нея. Но този път ще ти оставя ключа и няма да пускам камъчета, за да бележа пътя си назад.
Не струваш. Не си струва и да се променям заради теб. Емоционална съм била, драматизирала съм. Всичко това е вярно. Но аз обичам тази буря в характера, тя ме прави силна и истинска, а не просто позьорка... А ти какво промени в себе си заради мен? Нищо. Остана си емоционален инвалид и женкар. И дори не смяташе за нужно да се криеш и да се оправдаваш...
За всички беше ясно, че аз съм по-влюбената. За теб бе ясно, че ще простя и сега, и всеки следващ път. И аз прощавах. Не ме е срам, че те оставих да ме лъжеш. Аз просто послушах сърцето си. И докато те обичах, се борих за теб. Докато вярвах, че има смисъл, не се отказвах. Не исках да тръгна срещу себе си и да си заповядам да спра да мисля за някого, когото обичам. Вместо това чаках ...