Писмо до един странник

 Питам се, кой си ти, Страннико? Появи се отнякъде в един стар влак, за да ми поискаш цигара. Беше ми скучно и исках да спя. Подадох ти цигарата, като мислех, че ще си тръгнеш. Но ти остана, за да ме пронижеш с поглед и да се промъкнеш вътре в мен, толкова дълбоко, че да ме накараш да стана едно с болката, която ме убива.Странен поглед и странно излъчване. Всичко в теб е странно. Искаш да знаеш тайните ми, искаш да чуеш мислите ми и да изтръгнеш болката ми... Защо? И кой си ти? Не зная дали си просто един луд или си самият дявол. А може би и двете заедно? Принуждаваш ме да гледам сините ти очи, а ми е толкова трудно... В същото време ме стъписва фактът, че дори и да си самият дявол, не ми е неприятна компанията ти...

Времето лети по-бързо от всякога. Влакът спира, за съжаление това е моята спирка. Трябва да сляза и те изгубвам. Дал си ми някакав телефонен номер, но гордостта ми ме кара да не се обаждам. Затова пък, през цялата вечер си мисля за случайната ни среща и си спомням части от разговора ни.

На следващата сутрин решавам да се обадя и излизаме на кафе. Не зная защо толкова държа да те видя! Разочарована съм от себе си! Та аз съм омъжена жена, а ти изглеждаш толкова млад, че нищо не можеш да ми предложиш на пръв поглед. И въпреки това, разговорът е интересен. Ти си сигурен, че те харесвам, макар че аз не съм. Трябва ми терапия и ти предлагаш да останеш с мен. По дяволите, искам да остана с теб, но баба ми ме чака за обяд. Разделяме се за два часа... И странно защо толкова ти вярвам! Пристигам на срещата с вълнение и обикалям наоколо, чувствайки се глупава и смешна. Но тебе те няма. Невероятно е, но не съм ти ядосана. Може би е по-добре да остана сама... Сядам на един пън край езерото с чаша кафе, половината от която се разлива върху дънките ми. Хей, и ти ли си тук? Не си прави шегички! Чувствам се добре сама и решавам, че трябва да те забравя...

Но в момента е нощ и не мога да заспя. Усещам присъствието ти, Страннико, макар и да зная, че няма да се срещнем отново. Някаква странна енергия идва отнякъде, гъделичка корема ми и пак се връща. Нима мислиш за мене, Страннико? Искам да бъда с теб, искам да се слеем, но не сексуално като мъж и жена, а на друго ниво. И съм сигурна, че за това не е нужно физическото ти присъствие, иначе бихме объркали понятията...

Хайде, направи го, тук и сега! Аз не съм обикновена жена, позволи ми да те отведа в моя свят...

Сега заспивам и дано се срещнем.

Сбогом, Страннико!

Остани със мен!

                                           29.04.2008 , 01:13 h., Монтана

* * *

Хей, Страннико, нали се сбогувахме? Не дойде в съня ми, но затова пък присъстваш в деня ми... Напразно те търся във всеки срещнат из многолюдния град. Срещам хиляди погледи, но никой не прониква така дълбоко в мен, може би защото болката вече я няма, а вместо нея от мен извира светлина... И напразно чакам телефонът да иззвъни, за да чуя твоя глас. Всъщност, няма нужда от телефон. Достатъчно е да мисля на глас, за да потъна отново в очите ти и да се слеем в странен екстаз...

Отново е нощ и отново не мога да заспя. Чувствам, че и ти търсиш моето присъствие и нещо ти подсказва, че съм с теб. Обръщам поглед към звездите и точно в този момент ти излизаш на балкона, палиш цигара и поглеждаш нагоре...

Някой там не спи... Това съм аз... Това сме ние, близки непознати, странници в нощта...

Ела отново, аз те чакам!

                                30.04.2008 , 01:26 h. , София