До: Някоя от хилядите морски костенурки
От: Момчето със забита в гърдите раковина
Адрес: някъдето по опустелите плажове на душата
Здравей,
Ти морска костенурке, която и да си след хилядите, които се носите така безбрежно през вълните на синия океан. Пише ти онова момче. Да, спомняш ли си. Преди години, когато се срещнахме на онзи красив плаж пълен с хора. Но бе пълен само през деня. И там бе глъчката на хилядите щастливи лица, които изпълваха всяка една молекула от безветрието с жизнерадостни стонове и възгласи. А нашата среща бе през нощта, когато очаквах плажа да утихне. Помниш ли. Спомняш ли си как съвсем случайно те зърнах да излизаш от океана. Като дух, призрак. Сякаш пратеник на морските богове, дори на самия Посейдон. И как маломощно, но търпеливо и сигурно ти гребеше по влажния пясък. Ееех, пясъкът. Туко що изстинал под сините лъчи на Селена. И колко приятно беше да чуваш нежното хрупкане на хилядите мидени черупки. И арията на вълните. Трябва да си го спомняш. Ти приближаваше ...