"Писмо до нея..."
Слънцето започваше да се скрива зад гористите хълмове и само замечтания, но някак тъжен поглед на едно момиче, се опитваше да забави времето, наслаждавайки се на всеки миг от него. Цареше спокойствие сред ширещата се провинциална околия. Само вятрът постепенно захладняваше и започваше да се усилва носейки разноцветни облачета на различна височина. И този ден почти беше отминал. Ала в очите и все още се виждаха проблясъците на слънцето, които въпреки проливния дъжд, който се изсипа малко по-къно, останаха там с целия си блясък. Почти се беше смрачило, когато тя чу, че някой извънява с велосипеден звънец. Беше закъснелия пощальон. „Странно” – помисли си тя, понеже фактурите идваха всеки месец през първия вторник, а брошурите всяка сряда, но днес беше събота. Каквото и да беше оставил пощальона определено имаше друг произход. Заинтригувана тя взе чадъра си и тръгна по късата алея към пощенската си кутия. Писмото, което намери вътре я изненада с многобройните си марки, ко ...