ПИСМО ОТ БЪДЕЩЕТО
Америка 26.05.2027г.
Здравей, Миче!
Честит празник! Честит ти седемдесети рожден ден и пенсиониране!Желая ти още дълги години живот, за да ползваш пенсията си, ама не само, за да плащаш парното! Дано ти стига и за хляб! Между другото, в България все още ли се яде хляб? Малко ти завиждам, защото сме наборки, но аз съм бизнесменка и все още не мисля за пенсия. Много ми липсваш, Мичке! Не сме се виждали от тая злополучна 1996г. Годината на Олимпийските игри в Атланта, на автоголовете и на супичките. Помниш ли как духахме, Мичке, супичките, помниш ли?Какво стана с това момче, той беше една шестица, или бъркам, май беше деветка? Точно тогава почина леля ми от Америка, лека й пръст. И животът ми се преобърна. Каква мъка! Аз бях единствената й наследничка и се наложи да замина с цялото си домочадие за другия край на света. Ако знаеш само каква бъркотия наследих! Верига от магазини, модна къща, фабрика за платове... Но ние сме жилав народ, Мичке, справихме се. Работим от сутр ...