Адресирано до ...Добротата

Здравей, измина много време...търсих,чаках ...и все още се надявам! Защо така се скри, избледня като тъничка нишка, изплетена паяжинка върху покрито от пролетната роса цветно листо...Дните минават в галоп...хората се преливат в шарени тълпи от забързана тревожност...Светът пулсира, но някак си в ритъма на егоизма и фалшивата загриженост...Така бленувам да се появиш из зад някой ъгъл, Доброта, да ни стреснеш, да ни разтърсиш силно и отвътре...Де да имах силите да те възкреся...като птицата феникс...Или да можеш да се родиш в цвета на момините сълзи още тази пролет...или пък да долетиш от едно по-топло и слънчево кътче на Земята под крилете на щъркелите...Избери сама,само си ела....за да ни спасиш!

Ще те чакам с вяра!