Господи, не издържам вече. Толкова е трудно, толкова мъка... и това безсилие.
Мъжът търкаляше бавно празната бутилка от алкохол.
За Бога, като корабокрушенец съм... толкова сам. Предавам се.
Стисна бутилката с ядно отчаяние и скъса цветния етикет. Смачка го. Разгъна го.
Писмо в бутилка!
Ха - сам се подигра на идеята си. Извади химикалка от джоба си - изсмя се с пълно гърло... простена и зарида. Написа на смачкания етикет: ” НЯМА ЛИ КОЙ ДА МИ ПОМОГНЕ???”. Няколко минути държа листчето в ръката си, а сълзите му размазваха написаното. Набута писмото в бутилката, завъртя капачката и я хвърли. Последната му надежда последва бутилката.
Всичко свърши.
- Тате, защо си седнал на ръба? Не те ли е страх, че ще паднеш от там?
Мъжът се стресна.
- Какво правиш на покрива?
- Ами видях те. Виж, искам да ти покажа нещо. Преди малко, докато си стоях на пейката, падна писмо в бутилка - от небето. Бутилката се счупи и ме стресна, но това е писмото. Не мога да прочета какво пише. Ще ми го прочетеш ли? Сигу ...