Онази вечер, като слезе на бензиностанцията, за да купиш студен чай… Гледах те и си мислех, питах се, къде съм, с кого съм, кой си ти… звучеше страшно, макар да го казвах само на себе си, обаче се смеех, мислено се смеех или поне се усмихвах, ама много широко…
Ти изобщо не приличаш на някой, който може да е с мен, но не защото аз съм необикновена, а защото още от бебета ни учат да съчетаваме, да напасваме, да помним, че соленото не се смесва със сладкото, че в тортите не се слага люто, нито в лютото се слага торта… После, независимо от наученото, започваме да си повтаряме, „Всяко правило си има изключение”, а още по-после, започваме да се стараем да бъдем въпросното изключение. Та по този повод… аз не съм изключение, само се опитвам да стана. Но… ти наистина не приличаш на човек, който би ме завел на разходка. Как да ти го обясня? Ти много добре знаеш какво значи „Различни!”.
Толкова отвратителен студен чай не съм опитвала никога преди, точната дума е „Гаден!”, даже много гаден, ама си ...