‘ ... Скъпи деца ...’
Химикалката увисва над белия лист, неспособна да оформи това, което ми се вътри из главата, във формата на буквички ...
Завърших, започнах работа и когато се върнех в къщи лягах на леглото, покривах се с вестник и се унасях в сън. Родителите ми си зашушукаха загрижено, след което съвсем ‘случайно’ срещнах жена си на улицата. Животът стана цветен. Родиха ни се син и дъщеря и във всеобщата еуфория те порастнаха и ... всичко се повтори.
Животът беше прекрасен. Семейство, деца, ежедневни радости и проблеми, позабравих родителите си. ‘От където е жената, от там е и родата’ – жестока и неотменима реалност. Баща ми мълчеше, а майка ми всякак се стараеше да поддържа връзка с мене и внуците си.
Веднъж синът се появи с ярко жълта коса и обеца на ухото. Нищо не му казах, а жената ужасена започна да споменава за някакви си ‘нормални’ хора. След няколко дни той се появи да ми помага във фирмата и един клиент страшно си го хареса ... след което всичките скандални придобивки изч ...