Лежах на ръждивото и мръсно метално легло в килията. Гледах стените и си мислех за хората, които са надраскали всички тези простотии по тях.
"Ушев педераст", "Коко играча 20.09.2012", надписи на арабски, на турски, които не разбирах. Не мисля, че съм като тези хора. Не съм истински престъпник, не съм корав и брутален. Но със сигурност съм мъртъв като тях. Или сега точно умирам. Лежа и съм спокоен. Не ме притеснява, че целия ми гръб е в ръжда от леглото, че смърди на пикня. Че ей тези надписи май са изписани с лайна по стената, а на тази срещу мен - с кръв. Усещам приятна топла болка в стомаха. Хора, които са били прострелвани са ми разказвали за тази болка. Същата болка изпитват и хората, които умират от измръзване.Приятна болка. Усещам как и последните частици от душата ми умират. Чувствам се мъртъв. Това е най-страшната смърт: смъртта на душата. Физическата смърт е надценена. Какво толкова, че ще умреш, ако душата ти вече е мъртва? Ако нямаш какво да губиш? Ако на никой всъщност не м ...