- Слушай, дядо, сънувах странен сън - каза момчето.
- Ъхъ - безучастно каза старецът, кърпейки рибарска мрежа пред малката си хижа на брега.
- Не, не, слушай! Този сън е хубав. Сякаш беше наистина! - възкликна то и заразказва бързо, преди споменът да е избледнял заедно с настъпването на зората.
Дядото продължи ловко да прокарва рибарския конец, като дори не погледна към момчето, още чорлаво от спането.
- ... и летяхме към далечни звезди. А корабът ми беше бърз, по-бърз и от светлината, носеше се като сребърен куршум сред тъмнината на космоса.
- Ей, да спреш разходките си към космодрума! - каза дядото през зъби, стискайки с тях един от краищата на мрежата.
- Ама, дядо, там е толкова хубаво, всички деца ходят - измънка детето и добави гордо: - A аз един ден ще стана астронавт!
- Ще станеш - промърмори старецът - когато аз хвана Златната рибка.
Момчето седна настрани и се загледа към небето и няколкото звезди, топящи се в тази лятна утрин.
След малко тихо, но уверено каза:
- Ще стана!
***** ...