1.
Ръждива повърхност, обгорял от край до край хоризонт.
Местното слънце разтапяше като кипнало олово атмосферата и я прогаряше с всяка своя капка.
Ята от объркани същества сновяха в ужасяващия хаос и умираха под палещите въздуха водопади от пламъци.
Стан се намираше в този огнен ад, без да знае как се бе озовал в него, но бе обзет от смъртен страх. Сънуваше или е реалност? Ако е само сън, в който корабът му е кацнал, защо усещаше изпепеляващата горещина толкова болезнено реална?
Скован от собствения си страх, той наблюдаваше ставащото без да може да помръдне. В един момент осъзна, че към него приближава пламтящ ураган, събрал стихията на цялото огнено небе, който за времето на едно-две вдишвания помете всичко пред него.
Мигът, в който адът се стовари върху му, той се събуди от собствения си вик.
2.
- Събуждане! Събуждане! - нареждаше механичния глас на обслужващата кораба програма.
Нужни бяха няколко секунди за да осъзнае спящия, че е бил просто кошмар. И още няколко, за да разпознае ...