22.09.2007/ 02:50 h
Легнала съм си, запалила съм си свещи и съм си пуснала бавна и тиха, приспивна музика, много спокойно, на пръв поглед, положение, но ме тормозят какви ли не мисли... за това коя съм аз и всъщност какво наистина искам...
Гледам пламъка на свещта... на пръв поглед толкова обикновен и реален, а всъщност толкова красив и загадъчен... кара ме да се чувствам самотна и на фона на тъжната музика ми се плаче.
Тъжна съм... има човек до мен в живота, но точно в момента имам нужда от една голяма и искрена прегръдка, да се чувствам обичана и разбрана, да се чувствам желана и истинска... да чувствам, че има за какво да живея...
Да разбера смисъла на всичко, което ми се случва, да разбера, че не греша този път, че съм направила правилния избор и взела правилното решение... Искам да бъда сигурна в човека до себе си, да знам, че той ще е до мен, каквото и да става, каквато и да съм аз... Искам да се чувствам сигурна и защитена. Искам да разбера себе си, да се опозная.
Когато гледам ...