План за деня. Много мразя да го правя. Затова сутрин не ща да ставам. Обаче, ето какво се случва:
  1) Разгъвам се с усилие, гледам да не се сецна, докато ставам от леглото, поглеждам се в огледалото, и ми прилошава. Егати тленната останка съм. Особено косата ми.
  2) Захващам се да си стягам коремната и гръбната мускулатура, по възможност без да се потя много. Дъхвам си в ръката и се самоупойвам от миризмата.
  3) В банята – полууспешни опити да възстановя частици от самочувствието си.
  4) На кантара – качвам се, но гледам само с едното око, та белким видя само вторите две цифрички – едната пред, другата след десетичната точка. Е, сега вече мога да си позволя едно кафе с мед и мляко. Обаче ме гризе съвестта, и се насилвам със сок от целина и моркови. Гадосссссст! Оная торба в мене се свива от възмущение и ме праща в клозета да я изпразня. Първи провал. Оставам си с незадоволени вкусови претенции. Но поне с чиста съвест, че не съм направила нищо допринасящо за постепенното ми превръщане в руина. Пръс – дезодорантче и парфюмче, малко червилце и следите на времето са временно прикрити.
  5) Поредната порция закани. Днес ще отида на работа навреме. Няма да се заяждам с оня тъпанар. Няма да влизам в интернет. Ще свърша еди колко си работа, и няма да допусна да ми пускат климатика. Само някой „гък” да каже, тяхната мама! Няма да споря със шефа, няма да натирвам секретарката-блондинка, няма да допускам никой да ме разсейва. Днес ще бъда на върха на концентрацията и продуктивността. Като се върна в къщи няма да хокам детето, а ще му прочета книжка. Няма да пускам телевизора. Ще сготвя превъзходна вечеря. Като си дойде мъжа ми, ще съм сложила и украсила масата, ще го прегърна и целуна, и няма да го разпитвам за работа. Ще си говорим за възвишени неща, после ще се гледаме влюбено, ще се къпем заедно, и накрая…..айде няма да влизам в подробности.
  6) Реализацията. Закъснях за работа само с 10 минути, обаче бидох засечена от тъпанара, и веднага се сдъвкахме. Втори провал Вдишвам дълбоко и успокоявам вълните в душевното ми езеро. Пускам компа, обаче ще умра от любопиство какво става по форумите, и….цял час се ровя в нета. Трети провал. Съвестта ми се събужда, и почвам трескаво да бачкам. Тъкмо да отхвърля основния обем, усещам пронизваща струйка ледовит въздух да се впива в гърба ми. Е сега вече ми причерня! Кой, неговата…, си позволява да не спазва инструкциите ми за употреба на климатика!!!!!А!!!! Аз тука шеф ли съм, или лукова глава?!!! Веднага взимам дистанционното, натискам офф, и смразявам всички потящи се мои подчинени с поглед. Особено блондинката.
  - Ама, ти не разбра ли, че докато АЗ съм тук, това чудо няма да се пуска?!!
  - Ъъъ, много горещо ни стана, бе шефке….пък и големия шеф разреши…
  - Ние с него сме се разбрали веднъж завинаги. Ако иска да му бачкам, да забрави за охлаждане на офиса! Ама кво ли се разправям с тебе…
  Запътвам се нахъсена към бюрото на Х-сан. Междувременно си намислям речта и подбирам най-подходящите думи.
  - Х-сан, не Ви ли стига, че заради скъперничеството Ви да купите свестни печки през зимата, ме хвана радикулит, заради който отсъствах ЦЯЛ месец? И работих от къщи, пак за Вас, без да Ви искам нито стотинка? Или предпочитате да напусна?
  - Не, не, ама не може ли поне от време на време…
  - Не може! Който не е патил от кръст, няма как да знае какъв ужас е! Заради Вас се тъпча с успокоителни и обезболяващи нон-стоп! Още днес ще си подам оставката!
  - Чакай, сега, най-лесно е да напуснеш. Не искаш ли да видиш този обект завършен?
  - Искам аз да не се свърша, докато строежа стане.
  - Добре.
Обръща се към блондинката:
  - От сега нататък, дистанционното ще стои при Н-сан. Апчиххх!

  Ха-ха, злорадствам аз, може да не го удари в кръста, но синузита му е в кърпа вързан. Отчитам Първи Успех за деня!

  Лошото е, че след цялата таз тирада концетрацията ми се изпари. Леле, кво имах да свърша днес? Връщам се на компа, и още един час по клубчета и форуми. Четвърти провал. Такаааа, възстанових си равновесието. Слагам тапите в ушите, и за час разтребвам огромен куп задачи от бюрото си. С чувство на задоволство (Втори Успех, все пак) се каня да приключа деня, когато пред очите ми цъфва К-сан, и вика:
  - Н-сан, супер спешно трябва да направиш еди кво си.

  Отиде ми готвенето. Два часа овъртайм. Пети провал.

  Прибирам се в окаян вид, и подхващам детето:
  - Ти пак ли си се забил в тоя компютър, а? За теб книжки няма ли бе? Ще си останеш непросветен и некултурен. Гаси го веднага, извеждай песа и после да прочетеш 40 страници от тая и тая книга!
Горкото, безмълвно и с тежка въздишка се подчини. Боже, сама се презрях. Понечих да го гушна и целуна, но той ме избута огорчен. Шести провал. И изобщо нямам сили да спрятам вечеря и маса. Тръшвам се пред телевизора и се втренчвам като кататоник. Седми провал.

  Връща се мъжът ми. Почвам го от вратата:
  - Докога ще бачкаш до по нощите, бе, човек? Писна ми всяка вечер да кукам като кукувица!
  Той мълчи. Значи, осми провал. Няма възвишени разговори, няма влюбени погледи, няма баня, няма нищо. Тотален провал.

  7) Равносметка. Осем на два. Опит за корекция на резултата в леглото. Осем на два и половина. Е, и утре е ден. Утре всичко ще мине добре! Планове, обаче, няма да правя. Инак ще съм стопроцентов провал. Ще се пусна по течението, и където и да ме отнесе, ще се радвам! Това вече звучи като ПЛАН!