План за деня. Много мразя да го правя. Затова сутрин не ща да ставам. Обаче, ето какво се случва:
1) Разгъвам се с усилие, гледам да не се сецна, докато ставам от леглото, поглеждам се в огледалото, и ми прилошава. Егати тленната останка съм. Особено косата ми.
2) Захващам се да си стягам коремната и гръбната мускулатура, по възможност без да се потя много. Дъхвам си в ръката и се самоупойвам от миризмата.
3) В банята – полууспешни опити да възстановя частици от самочувствието си.
4) На кантара – качвам се, но гледам само с едното око, та белким видя само вторите две цифрички – едната пред, другата след десетичната точка. Е, сега вече мога да си позволя едно кафе с мед и мляко. Обаче ме гризе съвестта, и се насилвам със сок от целина и моркови. Гадосссссст! Оная торба в мене се свива от възмущение и ме праща в клозета да я изпразня. Първи провал. Оставам си с незадоволени вкусови претенции. Но поне с чиста съвест, че не съм направила нищо допринасящо за постепенното ми превръщане в руи ...