Понеделник 23.05.22г. е, часът е малко след 22:00. По стара (планинарска) традиция в последния момент бива решено къде в Балкана ще бродим в утрешния ден. Костадин Палийски ме извести, че дестинацията ще бъде хижа Ехо и върхът над хижата – вр. Юмрука (1826 м) Приемам радушно и нямам търпение да се съмне, да потеглим, защото в планината душата ми лекува и там се чувствам на точното място в правилното време.
Вече е 24 май сутринта около 8:15 часа и Николай Терзиев е пред вкъщи, чака ме. Празнично ми е не само, защото ще вървим да катерим, но и защото 24 май е най-чудният празник, най-светлият. Благодарение на светите братя, които почитаме на 24 май, четем и пишем – най-ценното! Ако не можехме да четем и пишем, как щях да изразя, да ви разкажа това, което съм започнала.... В колата съм и с Николай Терзиев изчакваме Костадин Палийски да пристигне и да потегляме. Костадин Палийски се появява и казва, че около 14:00 – 15:00 часа се очаква буря в планината. Започвам да се тюхкам къде сме тръг ...