Sep 10, 2007, 10:21 PM
Платонична любов (1)
11 мин reading
Из цикъла
ИНТЕР(НЕТНИ)ЕСНИ истории
Всички съвпадения в следващата история, на събития, наименования или каквото и да било друго, е случайно и неволно!
1999г.
През последните седмици Евелина Никова беше най-щастливата жена на света!
Знаете ли защо?
Защото се влюби!
На четиридесет и една години тя си позволи да се влюби!
Е, познайте в кой!
Никога няма да познаете!
Влюби се в едно момче от чата!
И хич и не й пукаше кой и какво ще каже по въпроса!
Само където не предполагаше, че това ще бъде най-заплетената история в живота й.
Но, да започнем от началото, нали всяка история си има начало и... край, за заключение.
Евелина беше майка на две дъщери, голямата на 19, малката на 14. Беше съпруга на един недостоен за нея човек. Да де, ама напоследък се разбра, че е недостоен. Ами как ще е достоен, като тръгна по курви на стари години? Е, не стари, защото беше в разцвета си - на 45 години. Така и никой не разбра защо превъртя този мъж и защо реши да изостави семейството си.
Огънчето на любовта, което тлееше у Евелина дълги години, най-накрая бе окончателно изгасено.
Сега нейната душа се превърна от ранена птица в търсеща любовта жена.
Работеше с една колежка, която й каза за чата. Толкова да й хареса това начинание, преоткри себе си! Не се чувстваше толкова самотна вечер. Когато се прибереше от работа, свършваше бързо с домакинството и се зареждаше пред екрана. Дълго се чуди какъв ник да си избере, най-накрая се спря на Урания. Хем име, което показваше донякъде и тя що за човек е, с какви интереси, хем причина за повеждане на разговор.
Винаги й беше чудно как онези никове, с имена като - Пепа, Мими, Ванката и т.н. задържаха погледа върху себе си. Нали трябваше да има провокация във всичко?
И така...
Дойде месец май, дългоочакваният месец от тях трите - дъщерите й и нея. На 24 май предстоеше абитуриентския бал на голямата. То бяха приготовления... ама - какво да се прави - момичетата са кокетки.
Няколко дни преди бала Евелина изкара една цяла нощ в интернет - цяла нощ си чати с някакъв ник Мечока. Такъв чат не беше правила с никого досега. Мечока беше забавен, весел, ерудиран и какво ли не още. Не го пита за него, въпреки че женското й любопитство я глождеше. Разбра се, че тя любителски се занимава с астрология. Той беше със Слънце в Стрелец. Попита го за часа му на раждане, за да изчисли асцендента му, но той каза, че не знае часа си, пък и няма кого да пита?! Тя тактично не продължи да му задава въпроси.
На сутринта модемът й излезе от строя и връзката прекъсна. Тя изпадна буквално в ужас, не можеше да се побере в кожата си - край! Намери един толкова приятен събеседник, а ето, че вече го изгуби!
Дните около бала бяха напрегнати, но тя мислеше за Мечока. У тях беше станало стълпотворение на роднини и нямаше как да се включва в нета.
След бала няколко дни пък я пратиха в командировка, после се оказа, че трябва нов модем, тъй като този беше излезнал от строя. И така.
На паметната за нея дата 10 юни тя се появи отново в чата.
Едвам беше поздравила всички и на личен разговор се вмъкна Мечока!
Сърцето й направи двойно салто мортале!
- Къде, си милооо?
- О! Мечо! Здравей!
- Вече 3 седмици те търся като луд! Разпитах кой ли не за теб! Къде беше! Остави ми електронен адрес, докато не си изчезнала пак!
Божееее, не само тя е мислила за него! Сърцето й биеше навсякъде, не, имаше хиляда сърца, които в момента пулсираха навсякъде в нея.
- Ами как къде - голямата дъщеря имаше бал. После - командировка, нов модем, и ето ме - тук! А ти как си, Мечо?
- Толкова тъжен не съм бил през живота си! Тъжен от липсата ти!
На Евелина това й трябваше! Някой да й каже колко тъжен се чувствал от липсата й!
Започна най-великият в историята чат - всяка нощ до 3-4 часа, тя отслабна, ходеше като призрак на работа. Стана мълчалива и колегите й се усъмниха в здравето й.
Междувременно в къщи дъщерите й също се сприятелиха с Мечока - нямаше как да не обърнат внимание на щастието, което се излъчваше от майка им, от веселието в очите й, от радостта й, когато застанеше пред монитора. Напоследък не я бяха виждали такава. А и тя се смееше пред екрана вечер толкова заразително, че нямаше как да не сподели с тях за Мечока.
И така, сутрин, Мечока, който беше от Стара Загора, тръгваше в 9 ч. на работа. До 8 ч. се разменяха бързи приказки между него и Урания. В 9 ч. пред монитора заемаше боен пост малката й дъщеря - с ник Непослушка. Тя чатеше с Мечока до обяд, следобяд голямата дъщеря, с ник Дивна_фея, поемаше щафетата. В 18 ч. Мечокът си тръгваше за в къщи и от 20 часа се започваше техния чат. Той работеше в някаква частна фирма. До момента се опознаваха и си пишеха много общи неща. Но за Ева вече беше необходимо да знае повече за него. Ето, той знае всичко за нея - даже и със щерките й чати. Досещаше се, че е по-млад от нея, но дали имаше семейство?
Престраши се и го попита!
Бяха преминали вече да си пишат на "бебчо".
- Бебчо, имам един сериозен въпрос към теб.
- Казвай, бебоче сладко!
- Искам да знам на колко години си!
- Какво значение има, мило? Нали ни е хубаво?
- Не виждам какво лошо има в това да ми кажеш!
- Да, права си. Рано или късно, ще ти кажа. Бебе, страх ме е да не ме изоставиш!
- Това, последното, все едно, че не съм го прочела! Казвай!
Мълчание. Какво толкова, да му се не види!
- 26.
Студена пот изби по цялото й тяло. 26! За 36 - щеше да го приеме, за 33 - щеше да направи компромис със себе си, даже за 30. Но за 26!
- Не трябваше да ти казвам, мило!
Сега мълчанието беше от нейна страна.
- Та ти можеш и син да ми бъдеш, при добро желание!
- Виж, бебе! Нищо лошо не се се случило, миличко! Разликата в годините е предразсъдък! Не виждам какво значение има!
- Мислех, че си поне над 30.
- А пък ние и без това с теб никога няма да се видим, мило!
Това още повече я хвърли в ужас.
- Как така никога? Защооо?
В този момент на нея от всичко най-много на света й се прииска да го види. Само това! Само да го види, без да го докосва, без да й минават каквито и да било други желания в главата.
- При мен ситуацията е много сложна. Не бих желал да те занимавам със себе си.
- Не разбирам, бебче!
Ама как пак така му рече бебче!
- Само ако днес е последният ни разговор, искам да знаеш, че тези всичките дни, през които чатехме, аз живях с надежда, благодарение на теб и дъщерите ти! Имаш чудесни деца!
Евелина беше готова да се разплаче. Какво говореше Мечока! Дали не беше болен?
- Моля те, не ми говори така с недомлъвки! Защо е сложна ситуацията при тебе?
- Ще ти кажа, но не сега, мило! Излизам! Извинявай, ако съм излъгал очакванията ти!
Това беше разтрисащо за нея! Съвсем се разболя, той не се появи в нета нито на следващия ден, нито след това. Тя подозираше, че е сменил ника си, бродеше из стаите на лафчето, но никой ник не й напомняше за него, за неговия неповторим чатърски жаргон.
Господ си знае работата! Изпратиха я командировка до Бургас. Свърши светкавично бързо работа и не се поколеба да слезе в Стара Загора. Първото, което направи, бе да открие денонощно работещ интернет клуб. След това резервира билет за рейса за София за следващата сутрин.
От ранна вечер се зареди със сандвичи и минерална вода и заседна на един компютър, най-отдалечения и най-самотния в залата за непушачи. Тази зала и без това оставаше почти празна през нощта.
Евелина започна да се моли на Господ така горещо Мечока да се появи, че какво беше удивлението й, когато той наистина се появи!
- Бебешорчеее! Този път аз те дирих из чата! Къде се изгуби, миличко?
- Бебе, нямаше ме, пътувах с шефката ми. Само не ме разпитвай, мило, моля те!
Тя пък реши да не му казва засега, че е в неговия град, и може би - срещу неговия прозорец?
Определено имаше магия между тях двамата. Разговорът потегли в такава посока, че за малко не тръгнаха да правят виртуален секс. Евелина не можеше да се познае - това тя ли е? Сериозната четиридесет и една годишна жена, с две деца? Тя, същата, сега беше в един чужд град, през нощта, в интернет-клуб и щеше да прави виртуален секс с един 26 годишен младеж?! Влюбена съм до уши! За първи път си призна тя на себе си.
На сутринта, когато оставаха 10 минути до изтичане на нейния лимит, тя призна на Мечока, че е в Стара Загора и че рейсът й е след 30 мин. Това от своя страна така гръмна Мечока, че той се разсърди, защо не му била казала по-рано, цяла нощ изкарала сред разни тъпи олигофрени заради него и докато си кажат Чао и се нацелуват, връзката прекъсна.
Евелина потегли към автогарата, откри автобуса за София. Взе си едно двойно кафе и седна в единственото отворено по това време кафене. Кафето изстина, а тя гледаше някъде в пространството. Изпи набързо студената напитка и се качи в рейса. По време на целия път спа и сънува Мечока.
На другия ден вечерта той вече я чакаше в нета.
Тя бе готова на всичко, само и само вечер той да бъде с нея в нета. Нямаше да го разпитва за нищо, нямаше да нахалства, само искаше да знае, че някъде, там, във виртуалното пространство има една душа, която всяка вечер я целува и й пожелава лека нощ.
Престрашиха се да си разменят снимки.
Тя окончателно и безвъзвратно се влюби в него, когато го видя. Изглеждаше на повече от 26. Тя пък изглеждаше на доста по-малко от 41. Представи си ги тях двамата - един до друг - подхождаха си! За какво ли ги мислеше въобще тези неща, дали щяха да се видят някога?
Така изминаха 2 месеца - време, през което тя се прероди отново, срещайки така любовта в лицето на Мечока. Беше силна, толкова силна, че нищо не можеше да й се опре в момента. В работата си направи такива гениални ходове, че шефът й за сетен път се убеди, че е попаднал на професионалист. С децата всичко беше о'кей - голямата стана студентка, а малката влезе в езикова гимназия.
Една вечер, петък срещу събота, в уреченото време, Мечока се появи, и Евелина веднага усети, че е по-различен. Като че ли искаше нещо да й каже, беше нежен, но мълчалив. Трябваше да го предразположи някак си. Но реши да не задава никакви въпроси. Стана и тя мълчалива.
- Защо си мълчалива, бебче?
- За какво да говорим, Мечо? Ти ми нямаш доверие, аз не знам нищо за тебе и за тайнствения ти живот. Не искаш да се видим...
- Господи, мило, ако имаше сега как да дойда при тебе и да те прегърна!
- Добре, не разбирам защо не може. Питам, ти не отговаряш. Ще мълча, бебо...
Мълчание. Можеше пък тази нейна тактика да даде резултат?
Не се излъга.
- Бебе, сега ще пиша, само не ми задавай въпроси. Заклевам те в децата ти - това, което прочетеш, да бъде само за теб!
- Чета те, мило... и ти благодаря!
Беше развълнувана, даже - какво развълнувана, трепереше. Започна да чете, изреченията се нижеха едно след друго. Отначало се чудеше какво ще излезе, беше прехвърляла в мисълта си какви ли не варианти. След няколко въвеждащи в обстановката обстоятелства, имаше чувството, че Мечока й разказва филм на ужасите, в който той е главния герой. Неусетно беше изминал цял час, в който неговите фрази излизаха на екрана й, и тя ги копираше последователно в пощата си. Периодично изпращаше на самата себе си копираното и започваше отново и отново...
Мечока беше станал неволен свидетел на огромна измама във фирмата си - беше разкрил шефката си в далавера, от която на всеки данъчен инспектор можеше да му се завие свят. Замисълът й беше повече от перфектен, но не беше предугадила мозъка на Мечока, както и това, че той е цар на компютрите. След като Мечока беше хванал нишката на измамата, чистото любопитство го накара да се порови из компютрите на фирмата, имаше тези права. Математическият мозък на Мечока бързо беше сметнал колко прави 2 + 2, освен това неговата любознателност да събира какви ли не информации и статистики, му даде отговор на няколкото въпроса, породили се като логическо следствие от фактите. И така, истината му светна в главата. Единствено не бе предвидил, че оставането му вечер до по-късно във фирмата се следи от шефката му и че тя го наблюдава. Когато приключи с всичко и изключи компютъра, запали цигара и поседя така, да осмисли цялостно огромното количество информация. В това време в офиса влезе шефката му, енергична и безскрупулна, около 32-35 годишна жена. С къса пола и огромно деколте. Планът й беше пъклен, тя не каза нищо, приближи се до младия мъж, неочакващ по това време да се появи някой в офиса, та камо ли шефката му. Докато той се осъзнае, тя грабна ръцете му и ги сложи върху гърдите си.
- Чукай ме!
... следва продължение...
Евгения Маринчева
ИНТЕР(НЕТНИ)ЕСНИ истории
Всички съвпадения в следващата история, на събития, наименования или каквото и да било друго, е случайно и неволно!
1999г.
През последните седмици Евелина Никова беше най-щастливата жена на света!
Знаете ли защо?
Защото се влюби!
На четиридесет и една години тя си позволи да се влюби!
Е, познайте в кой!
Никога няма да познаете!
Влюби се в едно момче от чата!
И хич и не й пукаше кой и какво ще каже по въпроса!
Само където не предполагаше, че това ще бъде най-заплетената история в живота й.
Но, да започнем от началото, нали всяка история си има начало и... край, за заключение.
Евелина беше майка на две дъщери, голямата на 19, малката на 14. Беше съпруга на един недостоен за нея човек. Да де, ама напоследък се разбра, че е недостоен. Ами как ще е достоен, като тръгна по курви на стари години? Е, не стари, защото беше в разцвета си - на 45 години. Така и никой не разбра защо превъртя този мъж и защо реши да изостави семейството си.
Огънчето на любовта, което тлееше у Евелина дълги години, най-накрая бе окончателно изгасено.
Сега нейната душа се превърна от ранена птица в търсеща любовта жена.
Работеше с една колежка, която й каза за чата. Толкова да й хареса това начинание, преоткри себе си! Не се чувстваше толкова самотна вечер. Когато се прибереше от работа, свършваше бързо с домакинството и се зареждаше пред екрана. Дълго се чуди какъв ник да си избере, най-накрая се спря на Урания. Хем име, което показваше донякъде и тя що за човек е, с какви интереси, хем причина за повеждане на разговор.
Винаги й беше чудно как онези никове, с имена като - Пепа, Мими, Ванката и т.н. задържаха погледа върху себе си. Нали трябваше да има провокация във всичко?
И така...
Дойде месец май, дългоочакваният месец от тях трите - дъщерите й и нея. На 24 май предстоеше абитуриентския бал на голямата. То бяха приготовления... ама - какво да се прави - момичетата са кокетки.
Няколко дни преди бала Евелина изкара една цяла нощ в интернет - цяла нощ си чати с някакъв ник Мечока. Такъв чат не беше правила с никого досега. Мечока беше забавен, весел, ерудиран и какво ли не още. Не го пита за него, въпреки че женското й любопитство я глождеше. Разбра се, че тя любителски се занимава с астрология. Той беше със Слънце в Стрелец. Попита го за часа му на раждане, за да изчисли асцендента му, но той каза, че не знае часа си, пък и няма кого да пита?! Тя тактично не продължи да му задава въпроси.
На сутринта модемът й излезе от строя и връзката прекъсна. Тя изпадна буквално в ужас, не можеше да се побере в кожата си - край! Намери един толкова приятен събеседник, а ето, че вече го изгуби!
Дните около бала бяха напрегнати, но тя мислеше за Мечока. У тях беше станало стълпотворение на роднини и нямаше как да се включва в нета.
След бала няколко дни пък я пратиха в командировка, после се оказа, че трябва нов модем, тъй като този беше излезнал от строя. И така.
На паметната за нея дата 10 юни тя се появи отново в чата.
Едвам беше поздравила всички и на личен разговор се вмъкна Мечока!
Сърцето й направи двойно салто мортале!
- Къде, си милооо?
- О! Мечо! Здравей!
- Вече 3 седмици те търся като луд! Разпитах кой ли не за теб! Къде беше! Остави ми електронен адрес, докато не си изчезнала пак!
Божееее, не само тя е мислила за него! Сърцето й биеше навсякъде, не, имаше хиляда сърца, които в момента пулсираха навсякъде в нея.
- Ами как къде - голямата дъщеря имаше бал. После - командировка, нов модем, и ето ме - тук! А ти как си, Мечо?
- Толкова тъжен не съм бил през живота си! Тъжен от липсата ти!
На Евелина това й трябваше! Някой да й каже колко тъжен се чувствал от липсата й!
Започна най-великият в историята чат - всяка нощ до 3-4 часа, тя отслабна, ходеше като призрак на работа. Стана мълчалива и колегите й се усъмниха в здравето й.
Междувременно в къщи дъщерите й също се сприятелиха с Мечока - нямаше как да не обърнат внимание на щастието, което се излъчваше от майка им, от веселието в очите й, от радостта й, когато застанеше пред монитора. Напоследък не я бяха виждали такава. А и тя се смееше пред екрана вечер толкова заразително, че нямаше как да не сподели с тях за Мечока.
И така, сутрин, Мечока, който беше от Стара Загора, тръгваше в 9 ч. на работа. До 8 ч. се разменяха бързи приказки между него и Урания. В 9 ч. пред монитора заемаше боен пост малката й дъщеря - с ник Непослушка. Тя чатеше с Мечока до обяд, следобяд голямата дъщеря, с ник Дивна_фея, поемаше щафетата. В 18 ч. Мечокът си тръгваше за в къщи и от 20 часа се започваше техния чат. Той работеше в някаква частна фирма. До момента се опознаваха и си пишеха много общи неща. Но за Ева вече беше необходимо да знае повече за него. Ето, той знае всичко за нея - даже и със щерките й чати. Досещаше се, че е по-млад от нея, но дали имаше семейство?
Престраши се и го попита!
Бяха преминали вече да си пишат на "бебчо".
- Бебчо, имам един сериозен въпрос към теб.
- Казвай, бебоче сладко!
- Искам да знам на колко години си!
- Какво значение има, мило? Нали ни е хубаво?
- Не виждам какво лошо има в това да ми кажеш!
- Да, права си. Рано или късно, ще ти кажа. Бебе, страх ме е да не ме изоставиш!
- Това, последното, все едно, че не съм го прочела! Казвай!
Мълчание. Какво толкова, да му се не види!
- 26.
Студена пот изби по цялото й тяло. 26! За 36 - щеше да го приеме, за 33 - щеше да направи компромис със себе си, даже за 30. Но за 26!
- Не трябваше да ти казвам, мило!
Сега мълчанието беше от нейна страна.
- Та ти можеш и син да ми бъдеш, при добро желание!
- Виж, бебе! Нищо лошо не се се случило, миличко! Разликата в годините е предразсъдък! Не виждам какво значение има!
- Мислех, че си поне над 30.
- А пък ние и без това с теб никога няма да се видим, мило!
Това още повече я хвърли в ужас.
- Как така никога? Защооо?
В този момент на нея от всичко най-много на света й се прииска да го види. Само това! Само да го види, без да го докосва, без да й минават каквито и да било други желания в главата.
- При мен ситуацията е много сложна. Не бих желал да те занимавам със себе си.
- Не разбирам, бебче!
Ама как пак така му рече бебче!
- Само ако днес е последният ни разговор, искам да знаеш, че тези всичките дни, през които чатехме, аз живях с надежда, благодарение на теб и дъщерите ти! Имаш чудесни деца!
Евелина беше готова да се разплаче. Какво говореше Мечока! Дали не беше болен?
- Моля те, не ми говори така с недомлъвки! Защо е сложна ситуацията при тебе?
- Ще ти кажа, но не сега, мило! Излизам! Извинявай, ако съм излъгал очакванията ти!
Това беше разтрисащо за нея! Съвсем се разболя, той не се появи в нета нито на следващия ден, нито след това. Тя подозираше, че е сменил ника си, бродеше из стаите на лафчето, но никой ник не й напомняше за него, за неговия неповторим чатърски жаргон.
Господ си знае работата! Изпратиха я командировка до Бургас. Свърши светкавично бързо работа и не се поколеба да слезе в Стара Загора. Първото, което направи, бе да открие денонощно работещ интернет клуб. След това резервира билет за рейса за София за следващата сутрин.
От ранна вечер се зареди със сандвичи и минерална вода и заседна на един компютър, най-отдалечения и най-самотния в залата за непушачи. Тази зала и без това оставаше почти празна през нощта.
Евелина започна да се моли на Господ така горещо Мечока да се появи, че какво беше удивлението й, когато той наистина се появи!
- Бебешорчеее! Този път аз те дирих из чата! Къде се изгуби, миличко?
- Бебе, нямаше ме, пътувах с шефката ми. Само не ме разпитвай, мило, моля те!
Тя пък реши да не му казва засега, че е в неговия град, и може би - срещу неговия прозорец?
Определено имаше магия между тях двамата. Разговорът потегли в такава посока, че за малко не тръгнаха да правят виртуален секс. Евелина не можеше да се познае - това тя ли е? Сериозната четиридесет и една годишна жена, с две деца? Тя, същата, сега беше в един чужд град, през нощта, в интернет-клуб и щеше да прави виртуален секс с един 26 годишен младеж?! Влюбена съм до уши! За първи път си призна тя на себе си.
На сутринта, когато оставаха 10 минути до изтичане на нейния лимит, тя призна на Мечока, че е в Стара Загора и че рейсът й е след 30 мин. Това от своя страна така гръмна Мечока, че той се разсърди, защо не му била казала по-рано, цяла нощ изкарала сред разни тъпи олигофрени заради него и докато си кажат Чао и се нацелуват, връзката прекъсна.
Евелина потегли към автогарата, откри автобуса за София. Взе си едно двойно кафе и седна в единственото отворено по това време кафене. Кафето изстина, а тя гледаше някъде в пространството. Изпи набързо студената напитка и се качи в рейса. По време на целия път спа и сънува Мечока.
На другия ден вечерта той вече я чакаше в нета.
Тя бе готова на всичко, само и само вечер той да бъде с нея в нета. Нямаше да го разпитва за нищо, нямаше да нахалства, само искаше да знае, че някъде, там, във виртуалното пространство има една душа, която всяка вечер я целува и й пожелава лека нощ.
Престрашиха се да си разменят снимки.
Тя окончателно и безвъзвратно се влюби в него, когато го видя. Изглеждаше на повече от 26. Тя пък изглеждаше на доста по-малко от 41. Представи си ги тях двамата - един до друг - подхождаха си! За какво ли ги мислеше въобще тези неща, дали щяха да се видят някога?
Така изминаха 2 месеца - време, през което тя се прероди отново, срещайки така любовта в лицето на Мечока. Беше силна, толкова силна, че нищо не можеше да й се опре в момента. В работата си направи такива гениални ходове, че шефът й за сетен път се убеди, че е попаднал на професионалист. С децата всичко беше о'кей - голямата стана студентка, а малката влезе в езикова гимназия.
Една вечер, петък срещу събота, в уреченото време, Мечока се появи, и Евелина веднага усети, че е по-различен. Като че ли искаше нещо да й каже, беше нежен, но мълчалив. Трябваше да го предразположи някак си. Но реши да не задава никакви въпроси. Стана и тя мълчалива.
- Защо си мълчалива, бебче?
- За какво да говорим, Мечо? Ти ми нямаш доверие, аз не знам нищо за тебе и за тайнствения ти живот. Не искаш да се видим...
- Господи, мило, ако имаше сега как да дойда при тебе и да те прегърна!
- Добре, не разбирам защо не може. Питам, ти не отговаряш. Ще мълча, бебо...
Мълчание. Можеше пък тази нейна тактика да даде резултат?
Не се излъга.
- Бебе, сега ще пиша, само не ми задавай въпроси. Заклевам те в децата ти - това, което прочетеш, да бъде само за теб!
- Чета те, мило... и ти благодаря!
Беше развълнувана, даже - какво развълнувана, трепереше. Започна да чете, изреченията се нижеха едно след друго. Отначало се чудеше какво ще излезе, беше прехвърляла в мисълта си какви ли не варианти. След няколко въвеждащи в обстановката обстоятелства, имаше чувството, че Мечока й разказва филм на ужасите, в който той е главния герой. Неусетно беше изминал цял час, в който неговите фрази излизаха на екрана й, и тя ги копираше последователно в пощата си. Периодично изпращаше на самата себе си копираното и започваше отново и отново...
Мечока беше станал неволен свидетел на огромна измама във фирмата си - беше разкрил шефката си в далавера, от която на всеки данъчен инспектор можеше да му се завие свят. Замисълът й беше повече от перфектен, но не беше предугадила мозъка на Мечока, както и това, че той е цар на компютрите. След като Мечока беше хванал нишката на измамата, чистото любопитство го накара да се порови из компютрите на фирмата, имаше тези права. Математическият мозък на Мечока бързо беше сметнал колко прави 2 + 2, освен това неговата любознателност да събира какви ли не информации и статистики, му даде отговор на няколкото въпроса, породили се като логическо следствие от фактите. И така, истината му светна в главата. Единствено не бе предвидил, че оставането му вечер до по-късно във фирмата се следи от шефката му и че тя го наблюдава. Когато приключи с всичко и изключи компютъра, запали цигара и поседя така, да осмисли цялостно огромното количество информация. В това време в офиса влезе шефката му, енергична и безскрупулна, около 32-35 годишна жена. С къса пола и огромно деколте. Планът й беше пъклен, тя не каза нищо, приближи се до младия мъж, неочакващ по това време да се появи някой в офиса, та камо ли шефката му. Докато той се осъзнае, тя грабна ръцете му и ги сложи върху гърдите си.
- Чукай ме!
... следва продължение...
Евгения Маринчева
© Евгения Маринчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Браво, Жени! Страшно пленителна история!!! Жалко, че прочетох първо Трета част, но си заслужава все пак да порчета и Втора!
Поздрави! -
Оооо, моментално прехвърчам на другата част!!!!
... -
Маги, и аз не знаех допреди известно време, че ще напиша цял цикъл такива истории!
Благодаря ти за четенето!
Прегръдки! -
Не подозирах за тези твои разкази. Отивам нататък да видя какво ще стане.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
