Sep 10, 2007, 10:25 PM
Платонична любов (2)
8 мин reading
Гръм от ясно небе!
Дали тя беше наясно защо той е в офиса по това време и какво е правил? А може би случайно сега е тук? За части от секундата той прецени ситуацията, само където нямаше и понятие от подлия й план. Шефката му, независимо от кофтия си характер, беше хубава жена, предизвикателна. А той беше нормален млад мъж. Тя беше като лъвица, такова сексуално приключение не беше и мислил, че ще му се случи.
След страстното чукане, двамата запалиха по цигара и тя директно го застреля с думите си:
- Знам защо оставаше всяка вечер през последната седмица!
Обля го студена пот. Мамка му, следила го е значи!
- От утре ще се движиш с по един мой човек! Винаги и навсякъде!
Той недоумяваше - само преди час животът му течеше нормално, като на един нормален човек.
Тя продължи, безмилостна:
- Ако гъкнеш, баща ти остава без работа!
Господи, баща му! Баща му работеше в един от магазините на шефката, като склададжия. След като майка му почина преди една година, тяхна роднина се беше погрижила и за двамата да започнат работа в тази фирма. Усещаше как мрежата се затяга и рибата се хваща отвсякъде. Нямаше мърдане!
- Освен това, ще бъдеш мой личен шофьор, когато пътувам навсякъде!
Поразяващо... не беше глупав, трябваше да бъде и неин любовник!
Мечока пишеше ли, пишеше, а Евелина четеше и с някое многоточие показваше, че чете. Сълзите се стичаха по лицето й. Запита се доколко може да се вярва на Мечока за цялата тази невероятна история. Нямаше причина да я лъже. Беше се питала неколкократно защо един млад човек като него не излиза никъде, вечер в 20 часа - вместо да е с приятели, вместо да има гадже, той седи в интернет и чати с нея. Всичко беше абсолютно логично и тя събираше едно по едно парчетата на пъзела.
Този ужас продължавал вече четири месеца. Мечока беше един затворник на свобода. Движел се с по един човек - навсякъде, освен когато не е с шефката си. Мутрите се сменяли на 24 часа - двама били. Когато си е в къщи, мутрата е пред блока в колата. Той даже се бил сприятелил и с двамата. Имало негови приятели, с които можел да говори и да ходи от време навреме с тях, но в присъствието на мутрата. Шефката му беше помислила за всичко.
- Бебче, какво мога да направя за тебе, мило?
- На този етап нищо, бебешорче! Каквото и да помисля, веднага се явява пречка. Баща ми е възрастен човек, няма да го изложа по никакъв начин на опасност.
- Мамка му... представям си...
- Бебе... откакто си чатим с тебе, аз съм неспособен като мъж... с шефката ми. Обичам те! И те искам повече от всичко!
Господи!
Евелина се разплака този път горчиво.
От сърцето й извираше най-чистата и силна любов на света. В този момент тя за части от секундата превъзмогна всички предразсъдъци, всички скрупули, всички задръжки, които някога е имала в любовта. И за миг не усети угризение на съвестта си, че Мечока е на 26, а тя на 41 години.
- Обичам те!
Му написа тя.
- Теб съм чакала толкова дълго!
Разделиха се на сутринта, тя беше подпухнала от плач. Той - с олекнало сърце, че е излял душата си пред нея.
След няколко мъчителни и за двамата дни, тя предложи все пак да се видят. Беше измислила най-перфектният план. План, достоен за възхищение. Мечока за първи път в живота си от няколко месеца насам позволи на надеждата да се настани в сърцето му.
Определиха денят на срещата.
Рано сутринта една събота Евелина се качи в автобуса за Стара Загора. Беше август, разгара на лятото. Беше с бял панталон, бяла кенарена риза, спортен сак на гръб. Носеше в него едно малко пакетче - подарък за Мечока. Ако всичко вървеше по план, той щеше да го получи безпрепятствено.
В 12 часа тя седна в кафенето, което беше срещу интернет-клуба, в който вече беше оставала онази нощ в Стара Загора. Зае позиция за наблюдение. Мечока трябваше да влезе в това кафене под предлог, че ще си купува цигари. След което двамата, независимо един от друг, трябваше да тръгнат към интернет клуба. Да седнат един срещу друг и да започнат да си чатят. Никоя от мутрите не разбираше от компютри и благодарение на това, планът им можеше да има успех. Даже, когато Мечока отиваше в клуб понякога, опашката му сядаше в малкото кафененце към клуба и го наблюдаваше да не говори с някой непознат.
Евелина изглеждаше уж спокойна, но когато видя Мечока на живо, че влиза в заведението, се парализира.
Висок, леко закръглен, спортен тип, късо подстриган, излъчваше такава мъжественост, че на нея й се подкосиха краката и разбра колко силно го желае. Беше с черен, безупречно изгладен панталон, черна тениска. А тя - цялата в бяло! Зад него, на около 2 метра, се появи една истинска мутра, с четвъртита физиономия, с широки рамене, космати ръце. Мечока хвърли неволен поглед в заведението и веднага я видя. Позволи си леко да се изчерви, но мутрагенът нямаше как да забележи тази промяна на цвета му.
"Само, моля те, миличко, по никакъв начин не показвай, че се познаваме!" - спомни си тя думите му от предната вечер.
Мечока си купи цигари, бавно прибра рестото и точно се обърна към вратата, когато с периферното си зрение забеляза Евелина, прекрачваща прага на кафенето. Стегната фигура, този панталон й отиваше страхотно! В гърдите на Мечока се надигнаха мъжки желания и вълните на любовта го превзеха изцяло. Усети се, че ще полети, още малко.
Мутрата, нищо неподозираща, се загледа в задника на жената с бял панталон, която бавно се запъти към интернет клуба. Тя се спря пред един булфон и сложи картата си. Набра някакъв номер, нямаше значение как избра цифрите. Целеше те да минат пред нея. Тръгна след тях, небрежно носеща сака си.
В събота, през август, по това време в интернет залата имаше доста свободни места.
Сърцата на двамата щяха да изхвръкнат. Невероятно беше всичко това, което се случваше!
Седнаха един срещу друг, веднага установиха грешката си, защото и до двамата бързо местата се заеха - до Мечока, на съседния компютър, седна мутрата, а до нея се нагласи едно хлапе, което започна да играе на някаква игра. Така те нямаха пряка видимост един към друг. Така тя виждаше мутрата и откъслечно чуваше какво си говорят. Мечока даваше някакви наставления на онзи. Мамка му, сега ли точно! Тя очакваше, че ще останат за малко сами. Беше решила и точно как да пробута незабележимо пакетчето за Мечока. Само не беше премислила факта, че той е дошъл в клуба без пакетче, а ще излезе с пакетче. "Ама че съм тиква" - ядоса се на себе си Евелина.
Започнаха чат.
- Обичам те!
- Обичам теееее!
- Бебе, страхотна си, мило! Превъртя ми вътрешностите!
- Мечо, искам те!
Мълчание. Той обясняваше нещо на мутрата.
- Извини ме, мило, но на тоя тъпанар точно днес му блесна в главата да го уча как се влиза в интернет!
- За мен е по-важно, че сме тук, заедно!
- След малко до теб ще се приближи един мой приятел, да не се изплашиш! Мутрата го знае, ама го е забравил със сигурност! Ще ти предаде нещо от мене!
- Добре, бебчо, и аз ще му дам нещо за тебе!
- Бебче, ще те разочаровам, но сега мога да бъда тук само 20 минути. После съм задължен да тръгна с шефката ми. Ще мине оттук с колата, трябва да я карам някъде.
- Защоооо... бебе, ще се разплача сега!
- Моля те, миличко! Не плачи, няма защо. Ако знаеш това за мен каква надежда е само - да сме тук и сега. Сега вярвам, че има начин да се измъкна от кашата, бебче! С твоя помощ!
- Мечо, искам да знаеш, че съм готова за тебе на всичко!
До нея се приближи нисичък младеж, с очила, който клекна до нея и заговори тихо, така, че мутрата не го виждаше, а и не го чуваше.
- Това е за вас!
Тя пое едно мъничко пакетче, какво ли й праща Мечока! Извади и нейният пакет - беше подбрала за него кожени портфейл и колан, супер качество. Искаше Мечока да има нещо стойностно от нея, нещо, което всеки ден да бъде с него. Размениха си с онзи младеж пакетчетата. Той се изшмули незабелязано за мутрата.
- Бебе, предадоха ли ти пакетчето?
- Да, мило, всичко е при мене! Имаш и ти нещо от мене!
- Трябва да тръгвам!
- Обичам те!
- Обичам те!
- Докога ще бъдеш с шефката си, мило?!
Край... Мечока се беше изключил вече от нета. Станаха с мутрата почти едновременно, мутрата тръгна напред, в този миг Евелина скочи на крака и за части от секундата очите й срещнаха очите на Мечока - които бяха светло сиви-сини, умни, пламенни очи. Езикът на очите се разбира само от тези, които се гледат. Миг като вечност! Не можеха да откъснат поглед един от друг. Тя леко му се усмихна, той си представи нежните й ръце по тялото си, тя го пожела, така, както не беше пожелавала никога досега мъж! Магията свърши, защото мутрата неочаквано се обърна, Евелина не разбра с каква светавична скорост отново седна на стола си, изплаши се, че онзи ги е забелязал и че сега ще навреди по някакъв начин на Мечока. Всичко беше о'кей, обаче. На излизане, отново спряха погледите си. Какви скъпоценни секунди само!
Беше омагьосана, беше влюбена, беше желана!
След един час тя, пътувайки в автобуса обратно за София, целуваше нещото, което й беше подарил Мечока - един дървен кръст, с дискретна дърворезба. Този кръст беше най-ценният подарък в нейния живот. Смисълът му беше повече от красноречив. Тя беше наясно, че ще трябва да се измисли нещо за освобождаването по най-безболезнения начин на Мечока. На нейното сладко мече! Можеше да се постигне с ангажирането на много хора, тя имаше доста добри контакти из разни среди, но Мечока й беше казал, че обмисля нещо и без него да не предприема каквото и да било.
Вечерта той не се появи в нета.
... следва продължение...
Евгения Маринчева
Дали тя беше наясно защо той е в офиса по това време и какво е правил? А може би случайно сега е тук? За части от секундата той прецени ситуацията, само където нямаше и понятие от подлия й план. Шефката му, независимо от кофтия си характер, беше хубава жена, предизвикателна. А той беше нормален млад мъж. Тя беше като лъвица, такова сексуално приключение не беше и мислил, че ще му се случи.
След страстното чукане, двамата запалиха по цигара и тя директно го застреля с думите си:
- Знам защо оставаше всяка вечер през последната седмица!
Обля го студена пот. Мамка му, следила го е значи!
- От утре ще се движиш с по един мой човек! Винаги и навсякъде!
Той недоумяваше - само преди час животът му течеше нормално, като на един нормален човек.
Тя продължи, безмилостна:
- Ако гъкнеш, баща ти остава без работа!
Господи, баща му! Баща му работеше в един от магазините на шефката, като склададжия. След като майка му почина преди една година, тяхна роднина се беше погрижила и за двамата да започнат работа в тази фирма. Усещаше как мрежата се затяга и рибата се хваща отвсякъде. Нямаше мърдане!
- Освен това, ще бъдеш мой личен шофьор, когато пътувам навсякъде!
Поразяващо... не беше глупав, трябваше да бъде и неин любовник!
Мечока пишеше ли, пишеше, а Евелина четеше и с някое многоточие показваше, че чете. Сълзите се стичаха по лицето й. Запита се доколко може да се вярва на Мечока за цялата тази невероятна история. Нямаше причина да я лъже. Беше се питала неколкократно защо един млад човек като него не излиза никъде, вечер в 20 часа - вместо да е с приятели, вместо да има гадже, той седи в интернет и чати с нея. Всичко беше абсолютно логично и тя събираше едно по едно парчетата на пъзела.
Този ужас продължавал вече четири месеца. Мечока беше един затворник на свобода. Движел се с по един човек - навсякъде, освен когато не е с шефката си. Мутрите се сменяли на 24 часа - двама били. Когато си е в къщи, мутрата е пред блока в колата. Той даже се бил сприятелил и с двамата. Имало негови приятели, с които можел да говори и да ходи от време навреме с тях, но в присъствието на мутрата. Шефката му беше помислила за всичко.
- Бебче, какво мога да направя за тебе, мило?
- На този етап нищо, бебешорче! Каквото и да помисля, веднага се явява пречка. Баща ми е възрастен човек, няма да го изложа по никакъв начин на опасност.
- Мамка му... представям си...
- Бебе... откакто си чатим с тебе, аз съм неспособен като мъж... с шефката ми. Обичам те! И те искам повече от всичко!
Господи!
Евелина се разплака този път горчиво.
От сърцето й извираше най-чистата и силна любов на света. В този момент тя за части от секундата превъзмогна всички предразсъдъци, всички скрупули, всички задръжки, които някога е имала в любовта. И за миг не усети угризение на съвестта си, че Мечока е на 26, а тя на 41 години.
- Обичам те!
Му написа тя.
- Теб съм чакала толкова дълго!
Разделиха се на сутринта, тя беше подпухнала от плач. Той - с олекнало сърце, че е излял душата си пред нея.
След няколко мъчителни и за двамата дни, тя предложи все пак да се видят. Беше измислила най-перфектният план. План, достоен за възхищение. Мечока за първи път в живота си от няколко месеца насам позволи на надеждата да се настани в сърцето му.
Определиха денят на срещата.
Рано сутринта една събота Евелина се качи в автобуса за Стара Загора. Беше август, разгара на лятото. Беше с бял панталон, бяла кенарена риза, спортен сак на гръб. Носеше в него едно малко пакетче - подарък за Мечока. Ако всичко вървеше по план, той щеше да го получи безпрепятствено.
В 12 часа тя седна в кафенето, което беше срещу интернет-клуба, в който вече беше оставала онази нощ в Стара Загора. Зае позиция за наблюдение. Мечока трябваше да влезе в това кафене под предлог, че ще си купува цигари. След което двамата, независимо един от друг, трябваше да тръгнат към интернет клуба. Да седнат един срещу друг и да започнат да си чатят. Никоя от мутрите не разбираше от компютри и благодарение на това, планът им можеше да има успех. Даже, когато Мечока отиваше в клуб понякога, опашката му сядаше в малкото кафененце към клуба и го наблюдаваше да не говори с някой непознат.
Евелина изглеждаше уж спокойна, но когато видя Мечока на живо, че влиза в заведението, се парализира.
Висок, леко закръглен, спортен тип, късо подстриган, излъчваше такава мъжественост, че на нея й се подкосиха краката и разбра колко силно го желае. Беше с черен, безупречно изгладен панталон, черна тениска. А тя - цялата в бяло! Зад него, на около 2 метра, се появи една истинска мутра, с четвъртита физиономия, с широки рамене, космати ръце. Мечока хвърли неволен поглед в заведението и веднага я видя. Позволи си леко да се изчерви, но мутрагенът нямаше как да забележи тази промяна на цвета му.
"Само, моля те, миличко, по никакъв начин не показвай, че се познаваме!" - спомни си тя думите му от предната вечер.
Мечока си купи цигари, бавно прибра рестото и точно се обърна към вратата, когато с периферното си зрение забеляза Евелина, прекрачваща прага на кафенето. Стегната фигура, този панталон й отиваше страхотно! В гърдите на Мечока се надигнаха мъжки желания и вълните на любовта го превзеха изцяло. Усети се, че ще полети, още малко.
Мутрата, нищо неподозираща, се загледа в задника на жената с бял панталон, която бавно се запъти към интернет клуба. Тя се спря пред един булфон и сложи картата си. Набра някакъв номер, нямаше значение как избра цифрите. Целеше те да минат пред нея. Тръгна след тях, небрежно носеща сака си.
В събота, през август, по това време в интернет залата имаше доста свободни места.
Сърцата на двамата щяха да изхвръкнат. Невероятно беше всичко това, което се случваше!
Седнаха един срещу друг, веднага установиха грешката си, защото и до двамата бързо местата се заеха - до Мечока, на съседния компютър, седна мутрата, а до нея се нагласи едно хлапе, което започна да играе на някаква игра. Така те нямаха пряка видимост един към друг. Така тя виждаше мутрата и откъслечно чуваше какво си говорят. Мечока даваше някакви наставления на онзи. Мамка му, сега ли точно! Тя очакваше, че ще останат за малко сами. Беше решила и точно как да пробута незабележимо пакетчето за Мечока. Само не беше премислила факта, че той е дошъл в клуба без пакетче, а ще излезе с пакетче. "Ама че съм тиква" - ядоса се на себе си Евелина.
Започнаха чат.
- Обичам те!
- Обичам теееее!
- Бебе, страхотна си, мило! Превъртя ми вътрешностите!
- Мечо, искам те!
Мълчание. Той обясняваше нещо на мутрата.
- Извини ме, мило, но на тоя тъпанар точно днес му блесна в главата да го уча как се влиза в интернет!
- За мен е по-важно, че сме тук, заедно!
- След малко до теб ще се приближи един мой приятел, да не се изплашиш! Мутрата го знае, ама го е забравил със сигурност! Ще ти предаде нещо от мене!
- Добре, бебчо, и аз ще му дам нещо за тебе!
- Бебче, ще те разочаровам, но сега мога да бъда тук само 20 минути. После съм задължен да тръгна с шефката ми. Ще мине оттук с колата, трябва да я карам някъде.
- Защоооо... бебе, ще се разплача сега!
- Моля те, миличко! Не плачи, няма защо. Ако знаеш това за мен каква надежда е само - да сме тук и сега. Сега вярвам, че има начин да се измъкна от кашата, бебче! С твоя помощ!
- Мечо, искам да знаеш, че съм готова за тебе на всичко!
До нея се приближи нисичък младеж, с очила, който клекна до нея и заговори тихо, така, че мутрата не го виждаше, а и не го чуваше.
- Това е за вас!
Тя пое едно мъничко пакетче, какво ли й праща Мечока! Извади и нейният пакет - беше подбрала за него кожени портфейл и колан, супер качество. Искаше Мечока да има нещо стойностно от нея, нещо, което всеки ден да бъде с него. Размениха си с онзи младеж пакетчетата. Той се изшмули незабелязано за мутрата.
- Бебе, предадоха ли ти пакетчето?
- Да, мило, всичко е при мене! Имаш и ти нещо от мене!
- Трябва да тръгвам!
- Обичам те!
- Обичам те!
- Докога ще бъдеш с шефката си, мило?!
Край... Мечока се беше изключил вече от нета. Станаха с мутрата почти едновременно, мутрата тръгна напред, в този миг Евелина скочи на крака и за части от секундата очите й срещнаха очите на Мечока - които бяха светло сиви-сини, умни, пламенни очи. Езикът на очите се разбира само от тези, които се гледат. Миг като вечност! Не можеха да откъснат поглед един от друг. Тя леко му се усмихна, той си представи нежните й ръце по тялото си, тя го пожела, така, както не беше пожелавала никога досега мъж! Магията свърши, защото мутрата неочаквано се обърна, Евелина не разбра с каква светавична скорост отново седна на стола си, изплаши се, че онзи ги е забелязал и че сега ще навреди по някакъв начин на Мечока. Всичко беше о'кей, обаче. На излизане, отново спряха погледите си. Какви скъпоценни секунди само!
Беше омагьосана, беше влюбена, беше желана!
След един час тя, пътувайки в автобуса обратно за София, целуваше нещото, което й беше подарил Мечока - един дървен кръст, с дискретна дърворезба. Този кръст беше най-ценният подарък в нейния живот. Смисълът му беше повече от красноречив. Тя беше наясно, че ще трябва да се измисли нещо за освобождаването по най-безболезнения начин на Мечока. На нейното сладко мече! Можеше да се постигне с ангажирането на много хора, тя имаше доста добри контакти из разни среди, но Мечока й беше казал, че обмисля нещо и без него да не предприема каквото и да било.
Вечерта той не се появи в нета.
... следва продължение...
Евгения Маринчева
© Евгения Маринчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Поздравления, Жени! Много пленителна и завладяваща е цялата история! Браво и поздрави!
-
...Боже!!!
Толкова е въздействащо..., сякаш аз съм Тя...! -
Маги
)))) -
Да , продължавам, много е интересно.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
