Аз съм от хората, наричани често вълци единаци, но това никога не ми е пречело. Тъкмо се преместих в една стара къща, в която надявах се, щях да открия вдъхновение за следващия си роман. Пиша евтини кримки, които обаче се купуваха. Този път бях решил да пиша на историческа тема, тъй като мрачното средновековие ме омагьосваше.
Имаше багаж навсякъде, а електричеството не беше изрядно. Надявах се, някой да дойде на сутринта и да го оправи. Та поради тази причина, крушката в стаята, в която се помещавах, хвърляше ритмични, нервни отблясъци. Явно пак нямаше да седна на компютъра и да започна романа.
Навън гърмеше, задаващата се буря създаваше онова особено чувство на тъга. Тъкмо се бях разделил с приятелката си, която по видими причини не издържаше моята, как да я нарека, отнесеност...
Реших да си легна, защото нямаше какво друго да се прави в хладната есенна вечер. Пуснах си музика от телефона и започнах да се отпускам. Обожавах Шопен, вероятно защото ми помагаше да мисля в дълбочина.
Не с ...