Прелюдия
Пчелата се разхождаше по вътрешната страна на прозореца и последните лъчи на аления залез се отразяваха в крилцата й като парченца рубин. Насекомото обикаляше нагоре, после надолу, после поемаше вляво или вдясно, после пак нагоре и така в безкраен кръговрат.
Първата му реакция беше да потърси с поглед дебелия телефонен указател, за да убие досадното насекомо... после изведнъж спря. Да, мразеше пчелите, ненавиждаше ги, дори. Тази омраза се беше загнездила дълбоко в съзнанието му, макар самият той да осъзнаваше, че е ирационална. Омраза, породена от жестоката и ненавременна смърт на неговия най-добър приятел по времето, когато бяха деца. Ала приятелят му (Шон, казваше се Шон) беше алергичен към пчелната отрова. Докато пристигне помощ, настъпи анафилактичен шок, трахеята му се затвори и той умря от задушаване пред очите на безпомощния Уилсън.
Затова сега първата реакция на Уилсън беше да убие пчелата. Нещо като закъсняло отмъщение. Възмездие за отдавнашно престъпление. Обаче спря ...