Днес съм в отпуск, седя облегната на изправената възглавница и чета По. За да проникна в същността на мистериозните му разкази съм въоръжена с детективска лупа – толкова голяма, че натежава в ръката ми докато същевременно слушам пронизителните крясъци на съседското дете. То никога не заспива на време, нито се оправя навреме за детска градина. Изпитва осезаем ужас от това учреждение. Точно както аз изпитвах същия ужас като малка от подобни институции, възприемах ги като вид средновековно мъчение на „светата“ инквизиция. Много институции на този свят са сравними с инквизицията. Защото светът е дълбоко корумпиран до костния мозък на същността си. Интересно, срещу думата „корупция“ в тълковния онлайн речник излиза „Има такава дума в речника, но все още няма описание за нея“. Явно е неописуема.
Та да се върнем на По. По незнайно какви причини българските издатели на По от комунистическо време са решили да публикуват гениалните му разкази с шрифт с големина по-малка от главата на карфица. На ...