Здравей, Красавице, добре дошла! Не се страхувай, влез. Сигурно се чудиш как си попаднала тук. Питаш се какви неведоми сили са те подтикнали да излезеш от бащиния си дом и са те повели, като в просъница, през смълчаните улици, към моя замък. Аз те призовах. Повиках те, за да споделиш с мен тази непрогледна, безлунна нощ. Оглеждаш се изплашена и трепереща, не знаеш какво да си мислиш. Погледът ти трескаво обхожда всяко ъгълче на мрачната зала. Спира се на старинните фрески по тавана, оглежда големите месингови свещници, тежките драперии, способни да спрат и най-яркия слънчев лъч. Пръстите ти докосват абаноса на старинните мебели и изплашено се отдръпват. Кривящите се по стените сенки на свещите те ужасяват. Поглеждаш ме с питащ поглед. Кой съм аз, какво искам?
Всъщност дойдох тук заради теб. Отдавна те наблюдавам. Долових трептенето на душата ти още от самото ти раждане. Още от първото твое дихание знаех, че си ти. И пристигнах. Но трябваше да чакам, дълго да чакам... За да дойде мигът ...