- Ще позволите ли да поканя дамата на един танц?
И двамата вдигнаха глави с лошо предчувствие. Стефан я гледаше с очакване. Магията беше отлетяла.
Запазил спокойствие, Андрей кимна с глава и погледна към Анна: - Ако дамата желае...
По бързото присвиване на очите, Анна позна, че не му е приятно, но вече беше станала. Наведе се бързо и прошепна:
- Ще се погрижиш ли за чашите? Пие ми се бяло вино.
- А на мен ми се пие друго... - промълви Андрей, но така и не довърши - Стефан я поведе към дансинга.
Музиката беше някакъв ремикс на "Бони М". Анна изтръпна - случайно съвпадение или нарочно беше избрал да я покани на нея? Това беше тяхната музика, на която едно време много танцуваха. Танцуваше все така добре, повече от добре. Не беше загубил форма. Нямаше, обаче, какво да му каже, поне не в момента. Мислите ú се връщаха към Андрей. Търсеше го с поглед - масата им беше празна. "Сигурно е за виното..."
- Нервна си - отбеляза Стефан, видял търсещия ú поглед.
- Колумб! - погледна го подигравателно ...