Близо до Крумовград има малка джамия. Кацнала като бяла птица в прегръдките на планината, тя просветва сутрин на слънцето и се усмихва на любопитните облаци. Мястото е красиво, тихо и девствено. От всички страни, като зелени ръце, хълмовете са подпрели религиозния храм нежно. Гледам и вдишвам въздуха като глътки омайващо вино. И атеистът тук би повярвал в Бог, независимо с кое име ще го нарече.
Спомням си времето, когато бях войник, някъде в края на петдесетте. Дойдеше ли петък, мъжете от махалите се качваха на магарета и коне и потегляха за джамията. Пред сградата на една дебела греда навързваха като на паркинг животните, докато вътре стопаните им се молеха. Млади и стари излизаха после навън, разговаряха за дребни неща и всеки отново поемаше към своята къща и работа, до следващия петък и среща.
Един ден бяхме наблизо на учение и към обяд седнахме на поляната пред джамията - за почивка, цигара и кратък обяд. Бяхме уморени, изгладнели като вълци и ядяхме с пръсти консервите. Местните т ...