За медиците той е пореден случай на изпаднал в кома болен. Вече дванадесет години лежи неподвижно, окичен с апаратура, мозъкът му дава сигнали за живот, естествените функции на организма си действат, тялото е неподвижно, а очите затворени…
Близките му имат пари и съвест – плащат за поддържането на биологичното тяло. Медицината има само теоретически познания и няма никаква практическа представа защо тялото е живо, а човекът отсъства…
Но… Бизнес! А и няма как официално да обявят за мъртво известното тяло…
Затова сестрите го мият, преобличат, сресват, бръснат, постригват, дори понякога гримират – при нередките посещения на журналисти, запълващи ефирното време с разказа за поредния изпаднал в кома и затворен в тялото си човек…
Той ги гледа, той ги вижда, той ги слуша, той ги чува… И той не иска да се върне при тях…
Защо?
Каквото има да види – видял е, каквото има да изживява – изживял е…
А сега е щастлив. В другия свят. На сънищата. Където нормалният човек има късмета да попада понякога. И ...