По магистралите на сънищата
За медиците той е пореден случай на изпаднал в кома болен. Вече дванадесет години лежи неподвижно, окичен с апаратура, мозъкът му дава сигнали за живот, естествените функции на организма си действат, тялото е неподвижно, а очите затворени…
Близките му имат пари и съвест – плащат за поддържането на биологичното тяло. Медицината има само теоретически познания и няма никаква практическа представа защо тялото е живо, а човекът отсъства…
Но… Бизнес! А и няма как официално да обявят за мъртво известното тяло…
Затова сестрите го мият, преобличат, сресват, бръснат, постригват, дори понякога гримират – при нередките посещения на журналисти, запълващи ефирното време с разказа за поредния изпаднал в кома и затворен в тялото си човек…
Той ги гледа, той ги вижда, той ги слуша, той ги чува… И той не иска да се върне при тях…
Защо?
Каквото има да види – видял е, каквото има да изживява – изживял е…
А сега е щастлив. В другия свят. На сънищата. Където нормалният човек има късмета да попада понякога. И винаги се връща в реалността. В момент на любов или битка, на страх или доволство – винаги се връща…
А той си е там… По магистралите на сънищата. Излиза спокойно от гостоприемника, за когото се грижат някакви хора, понася се из сънищата…
Лети, лети… Наднича тук, наднича там… Понякога срамежливо притваря поглед и се понася далеч от видяното, понякога се намесва и помага при нужда…
Много хора, много животи…
Често среща други като него. Невинаги коматозни. Най-често това са спящи – уж нормални, но искащи и умеещи да напускат материални свят, летящи нейде другаде. Нейде – не им е интересно къде точно са, защо са, какво да променят. Просто влитат в съня и живеят. Както смятат, че могат…
А сетне се завръщат. И телата им сутринта разказват за странния сън, който не могат добре да си спомнят, но някак си им се иска пак да видят…
Което не става…
Пътищата в съня не са маркирани, указатели няма, карти никой никога не е правил…
А и защо?
Щастието не е в плановете, а в усета…
И той разбира – може да се върне. Да продължи започнатото, да влезе в релсите на нормалния живот, да възстанови ролята си в познатата среда и сред познатите хора…
Да замени безкрая с ограничението и правилата…
Защо?
И тялото си лежи… А той само понякога наднича през кепенците на очите му. За да провери – не е ли време да поеме към други светове. Още по-далечни и интересни. Несковавани от писаното, наложеното, ограниченото…
© Георги Коновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Гавраиле!
-
Мисля си а нима не е въжможно да се докосваме до този свят и без да изпадаме в кома.Сигурно и това ще се случи.
Поздрав! -
Благодаря,!
Завърнах се... Добре заварил... -
:Много интересна тема, направо полетях по магистралите с отворени очи! Все пак, по-добре е да се завърнеш! Поздравления!
-
Благодаря, Иржи!
Нали казвам - не ми хрумват, просто се появяват. И често изчезват в някое измерение... -
Тръпки ме побиха като четях разказа....Трябва ли да си участник в това "събитие" или подробностите са плод на талантливата ти фантазия?!Очуди ме невероятната тема,която ти е хрумнала да опишеш,Георги!
-
Благодаря, Надя!
Ама аз не пиша фантастики. Просто преразказвам разни неща, които се появяват отнейде - не знам от кое измерение, в съзнанието ми... -
Мисля, че се наричаше извънтелесно преживяване. Интересна тема. Твоите фантастики са все уж фантастични, сенсей.
-
Благодаря, Елице!
-
Чувала съм за такова състояние на човешкия организъм, но ти, Георги, така си го описал, сякаш лично си го преживял. Впечатли ме мисълта
"Щастието не е в плановете, а в усета"…
Съпреживях и благодаря! -
Благодаря, Бриджит, Валя, Мариана!
Нощес ще броя през колко измерения се нося... -
Благодаря, Стойчо!
Кой знае колко измерения са... Ние ПРЕДПОЛАГАМЕ за четири, но колко ли са... -
Изкушенията на примамващия блясък по още недокоснати пространства...
Поздравления, Георги!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
