Aug 12, 2009, 9:47 AM

По никое време в градския транспорт и след това 

  Prose » Narratives
1223 0 1
6 min reading
След голямото утринно блъскане и стъпване по чужди крака на пътуващия за работа пролетариат, но преди тоталното опразване на автобусите по обед. Мърляви кондуктори ръсят съсухрена царевица от мазните си пици „на парче”, докато обслужват с една ръка малкото пътници. А те, използващите по никое време овехтелите икаруси и мерцедеси втора употреба на градския транспорт, са най-вече красивите, млади и готини хора. Не онези, средностатистическите, които стават в шест, не винаги си мият зъбите, сгъват пътьом някоя баничка или кифла с локум и отиват на скучната си, нискоквалифицирана и нископлатена работа. По никое време пътува един характерен цвят на нацията, макар и все още леко повехнал след снощната терапия с продукти, получени по методите на дрождената ферментация и дестилацията. В периода от осем и половина до единайсет часа с градския транспорт се придвижват хората между двайсет и трийсет годишна възраст, които в очите на средностатистиците от преди две изречения изглеждат мързеливи, пр ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Делчев All rights reserved.

Random works
: ??:??