Dec 23, 2018, 6:24 PM

По пътя 

  Prose
1207 0 2
1 min reading
Влакът потегли, старото желязо затрака, разтресе се вагонът. Релсите засвистяха, искри започнаха да прехвърчат. Старата машина, натоварена със стотина пътника и с над петстотин хиляди мисли в минута, се забърза по своя маршрут. Гонеше разписание, така както всички пътници гонеха своите задължения, забравили назад някъде по пътя дните на безгрижност. Картинката през прозореца беше красива. Дървета се рееха едно след друго. Река зърна погледа ми за секунда, но бързо се скри. Живописна трева се разстилаше по мократа пръст. Лъчите на слънцето успяваха да пробият път през дебелото стъкло и озаряваха лицата на пътниците. Птички прелитаха около ръждивата машина. Рееха се свободно в небето, вятърът ги полюшваше нагоре надолу, така както животът ни люлее в люлката на безвремието. Машинистът, подпрян на ръждивото кормило, броеше гарите с надежда по-бързо да стигне до крайната точка, да свали прашната си шапка и да слезе по старите метални стълби на локомотива. Високи, наръбени хълмове се разпрос ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Borqna Tuceva All rights reserved.

"По пътя" привлече силно моето внимание с това че именно там научаваме нещата за живота! По пътя се срещаме с хора, съдби, преживяваме най-различни емоции. По един от тези пътища аз се вдъхнових да напиша това, което ви изпращам. Когато видях този конкурс реших да го споделя с вас. Весели празници!

The work is a contestant:

По пътя »

22 place

Random works
: ??:??