Този мрачен ден никога не бе му се виждал така ярък и изпълнен с красива контрастност. Дълго време хиляди болки бавно рушаха пътищата му към щастието и това беше едно от многото неща, с които ни най-малко не се гордееше.
След стотици изнизващи се със скоростта на светлината дни, той осъзна едно-единствено нещо, което щеше да промени до основи целия му живот. Искаше да изтрие миналото си и да намери пътеката, която води към „града”, наречен безкористна радост. Когато първата любов на живота му умря, заедно с част от сърцето му, не мислеше, че някога дори ще поиска да се впусне в преследването на нова любов. С времето обаче с изненада откри, че нищо в този живот не е сигурно, и че неговият собствен такъв не правеше изключение от това правило. Не знаеше как да намери пътеката към дестинацията си, често опитваше, но резултатът беше един и същ - оказваше се все по-самотен, чувстваше се все по-загубен. Понякога дори си мислеше, че никога повече няма да изпита дори част от онова, което бе веч ...