Да беше нещо, от което да избягаме,
щеше да е лесно и щяхме да успеем...
Но, уви, тя, съдбата, поднася ни само
много беди, а и невъзможно е да ги предотвратим...
Донася смърт на млади хора и на такива
в средна възраст, без да пита никой...
И така просто трябва да свикваме с това
и да продължим напред с глава ясна, бистра...
И така по-силни ставаме,
по-мъдри и с по-добри души...
Или просто завистливи и улегнали,
но някак си упяваме напред да продължим...