Полицай Тотев слезе от патрулната кола с явно нежелание. Както и очакваше, прониза го студения февруарски вятър, а снежната виелица премрежи погледа му. Колегата му го последва с още по-малък ентусиазъм. Запътиха се към входа на триетажната кооперация. На вратата ги посрещна жена, заела стойка на делва, с коси навити на ролки и халат, чиито краища едва се допираха върху огромния ѝ корем. Отдолу се подаваше басмена нощница на цветя.
- Добре, че дойдохте. Хайде влизайте, влизайте - занарежда тя, още преди униформените да са успели да се представят. Тотев понечи да каже нещо, но нова тирада го заля, още преди да е произнесъл и звук:
- Вече два часа това дете пищи, лудница. Тия къде живеят бе, в гората ли? Ние сме мирни хора, имаме нужда от почивка. Колко пъти им виках и чуках, ама на, не ми отварят. Аз на онази малка сополанка такъв шамар ще ѝ забърша само…
- Може би нещо се е случило? Защо не се обадихте по-рано? - успя да се вреди вторият полицай.
- Ба, случило се!!! - лелката го стрелн ...