Всичко започна още, когато тръгна за работа. Беше с любимия ми панталон. Обичам да го събличам, а тази негова риза... как ми стои, след като я заслужа. Едва изчаках да стане време за оперативката му и му писах смс: Любимият ми панталон. Лесно ли се сваля?
Знаех си, че го е прочел и въобще е забрал за великите планове на немците. След не дълго чакане получих смс: Aко можеш да го направиш със затворени очи....
"Всичко или нищо..."
Усетих лека възбуда само при мисълта какво ме очаква. Цял ден порочни мисли прелитаха в съзнанието ми и аз само разтърсвах глава с лека усмивка.
Едва го изчаках да се прибере. Влезе с широка усмивка. Целунах го за добре дошъл. Последва въпроса: Гладен ли си? И двамата се засмяхме. Той: прегладнял. Сипа ни по чаша вино и извади нещо от джоба си... държеше го в юмрук. Сложи ръката ми в неговата. Усещаш ли колко е нежно... като допира на кожата ти... тогава видях, това беше моята черна превръзка. Шоуто започваше... аз се усмихнах и кимнах в знак на съгласие, да я ...