IvelinVarbanov (Ивелин Върбанов)
7 123
Mar 6, 2020, 9:11 PM

Побелялата лястовица 

  Prose » Narratives
1248 2 10

Срещнах го, когато всичко в иначе спокойния ми живот се бе преобърнало с главата надолу и се клатех на ръба ... Леко прегърбен под тежестта на белите си коси, буташе старо колело с ръждив звънец - вероятно същото, върху което бе возил ученическата си любов ... Единият крачол на хипарския му панталон бе прибран грижливо с дървена щипка, стърчаща закачливо над стара, но добре лъсната обувка. Когато погледите ни се засякоха, посърналото му лице се озари с красива, макар и беззъба усмивка, която ме усмихна. Продължих да отвръщам на тази усмивка, пред лекарските кабинети, в аптеката, пред медицинските лаборатории, между тарабите на пазара, из парка... Може би си въобразявах, но за мен, той бе моята бяла лястовица. След като  го срещнах, животът отново ми се усмихна... Избягах лятото от бетона и се прибрах когато лястовиците спряха да огъват с тежестта си жиците на село. Тогава видях лицето му върху едно табло с некролози, обсъждаха го две старици. Скочил от балкона... 

© Ивелин Върбанов All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Кратко, но много силно!
  • Даваме ли ... дава ни се ... )))
  • И аз го правя, няма да забравя един старец, който беше тръгнал пеш между две села да занесе лекарства на дъщеря си - по Коледа, нямаше автобус и той вървеше пеш, всички го подминаваха. И аз го подминах, но после спрях и се върнах. Оказа се, че този човек е правил кубетата на църквата в Търговище... За мен това е знак Божий...
  • Понякога е важно посланието, а не човека зад него. От нас зависи интерпретацията
  • Обичам да го правя ... )))
  • Хората първоначално се сепват от "непоканените" усвивки, а после усещат топлината им доста дълго време. Цяло състояние струват
  • Да ...
  • Крехка като надежда, когато си на ръба на себе си...
  • Благодаря, Силвия!
    Когато пиша, думите звучат в главата ми и ако няма хармония ги пренареждам или ползвам други, докато не погалят ушните ми миди ... )))
    Обичам силата на думите и се старая да я владея ... )))
  • Много си казал, а текста е кратък. След някои финали съм безмълвна.
Random works
: ??:??