> Това е един разказ за несправедливостта, за насилието над жените и последиците от това, за вярата като такава и за същността на църквата като институция.
Малкото момиченце ходеше по пътя босо и облечено в дрипи. Беше на не повече от седем години. Вървеше бавно, сякаш без посока, а в дясната си ръчичка държеше раздърпано старо плюшено мече. Нощта беше тиха, ясна и студена, на небето нямаше луна и цялото село тънеше в мрак.
Детето безшумно, като сянка, ходеше по чакъла и малки камъчета болезнено се забиваха е слабите му крачета. Не след дълго момиченцето стигна до малката стара селска черквичка. То знаеше, че на това място ще намери закрила, утеха и сила – така му беше казвала майка му. Момиченцето бавно пристъпи, открехна огромната дъбова врата и влезе навътре в храма. Ходеше тихо и когато стигна до олтара, коленичи пред него, остави мечето на земята до себе си и огрявано само от светлината на свещите, сключи ръце в знак на молитва. В този миг изневиделица от някъде изникна отецът:
- ...