Jan 25, 2009, 10:46 PM

Под звездите I 

  Prose » Narratives
1075 0 1
4 min reading
„Омразата по устните се стича. Ще пием ли и за това предателство?! Любовта на глас не се изрича, няма я и думата приятелство...”
I част
... Тъмно е, обичам тъмнината. Подкрепя ме когато страдам. Със затворени очи отново дишам, сам празнувам и това предателство. Пия виното от чашата, а не усещам сладостта. А къде е тя, поредната която ще ме мами? Очаквам я с отворени обятия. Ела при мен не се страхувай, моя ще си, мен ще имаш. Само ми кажи, вярваш ли, че има хора без сърца?...
- Достатъчно, Раян, достатъчно. Някой да има въпроси относно произведението?
Класът стоеше безмълвно и стреснато както никога.
- Г-н Димитров. Чу се нежен момичешки глас от последните чинове.
- Да, Виктория. Известно облекчен отговори преподавателят.
- Аз имам въпрос към Раян. Mомчето безлично стоеше пред дъската и очакваше поредния упрек или глупав въпрос. Но Виктория не обърна внимание на това, изправи се, погледна го право в очите, надявайки се да види нещо, но видя само още безличност. Наведе поглед отчаяно. Н ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Безименна All rights reserved.

Random works
: ??:??